Начало
назад
Какво е мястото на селфитата в света на изкуството?
Ако мобилните телефони бяха изобретени преди четири века, щеше ли Рембранд да си направи селфи? Къде е границата между автопортретите на класиците и селфитата в парка? Това са част от въпросите, провокирани от една лондонска изложба, която събира автоизображения от различни епохи. Какво е мястото на селфитата в света на изкуството, отговорът - от Калина Текелиева.
Да изразиш себе си е порив, вълнувал човека още от древни времена. Сега неговата най-дословна форма - да направиш портрет на самия себе си, е основна тема на изложбата в Лондон. Тя проследява историята на себеизразяването от автопортретите на Рембранд и Ван Гог до селфитата на Дейвид Бекъм и Барак Обама.
Въпреки аналогията между класическите автопортрети и ежедневните селфита знак за равенство обаче не може да се постави. Както казва директорът на галерията, селфито споделя само една версия на нашата същност.
Найджъл Хърст, директор на галерията: Селфито не показва кои сме и как се чувстваме. Чрез него заявяваме как искаме другите да ни възприемат в един съвършен свят. Затова повечето селфита запечатват екзотични места - далеч от ежедневието ни.
Въпросът за идентичността повдига и един от участниците в изложбата.
Рафаел Лозано-Емер, мексикански художник: Ако имате кредитна карта, значи банката вече ви е направила селфи. Селфитата невинаги са въпрос на личен избор. Те разчленяват идентичността ни - понякога за добро, но в повечето случаи ни ощетяват, защото позволяват на обществото да ни контролира.
Директорът на галерията казва, че селфитата са кулминацията на прехода от аналогова към дигитална култура. Според него мобилният телефон вече успешно се конкурира с фотоапарата. А как селфитата ще пристъпят в художествения свят, предстои да видим.
