Какво искат да променят 16-годишните? От миналата година към Агенцията за закрила на детето работи Съвет на децата. Няколко пъти годишно младежите обсъждат проблеми, които смятат за важни и предлагат решения на институциите.

За сложните думи в учебниците и живота - в репортажа на Мая Димитрова и оператора Атанас Атанасов.

Паралелепипед. На 16 сложните думи изглеждат излишни.

Виктор-Кристиян Василев - 16 години, гр. Враца: Трудни да се произнесат, както и да ги запомним.

- И ти би се борил за това?

- Ами да.

По-късно животът ги учи, че мълчанието, липсата на думи, може да бъде много по-опасно.

Жанин ал Шар Габи - 17 години, гр. Плевен: Тази общност от младежи е една от най-прикриваните, една от най-необсъжданите, която страда от много проблеми, с които не са запознати широката общественост.

За Жанин е важно да се говори за тинейджърите с различна сексуална ориентация. Отказът да се приеме личният им избор произвежда езика на омразата сред други от връстниците ѝ. Така се ражда според нея едно много опасно явление - радикализацията сред младежите. Тепърва институциите осъзнават размера на проблема.

Жанин ал Шар Габи - 17 години, гр. Плевен: В доста български градове се наблюдават такива крайнодесни групировки, които извършват нападения, както и така наречените действия на омразата.

Може ли на 16 да мразиш и чия е отговорността?

Жанин ал Шар Габи - 17 години, гр. Плевен: Тези техни виждания не са техни, но са им били насадени, те са ги възприели като свои и вече почват да ги повтарят, с нотка авторство.

За да бъдат по-интересни и за да бъдат чути. Децата реагират на средата, създадена от възрастните. Всичко започва с отношението в училище.

Виктор-Кристиян Василев - 16 години, гр. Враца: Има учители, които влизат да си преподадат урока без да го предадат по-интересен начин, защото така децата по-лесно ще запомнят уроците, а не да влезнат да изпитат, да си предадат урока и да излязат.

Гледната точка на децата вече може да бъде чута чрез Съвета на децата. Една от вече реализираните им идеи е увеличението на стипендиите.

Офелия Кънева - председател на Държавната агенция за закрила на детето: За децата е най-естествено да участват във взимането на решения, които ги касаят. За тях е много странно, че може да не участват. Всъщност странното е за нас, че толкова късно сме се сетили да ги ангажираме.

И дори да не успеят да премахнат всички паралелепипеди от учебниците по математика, важното е, че опитват.