От изследвани десет марки краве масло на българския пазар половината са с груби нарушения в качеството и реално са фалшификации на оригиналния продукт, съобщиха от асоциация „Активни потребители“ след проведено изследване на краве масло, взето от складове в Несебър и Бургас през август тази година. В останалите 3 марки отклоненията са незначителни, а само 2 марки са качествени и съдържанието отговаря на отбелязаното в етикета.

От изследването, направено в акредитирана българска лаборатория, става ясно, че в 5 от изследваните марки има влагане на големи количества немлечни мазнини, вода, което ги прави фалшиви продукти, с които увреждаме здравето си. Според същото изследване в 3 от марките масла е открито опасното вещество „натамицин“, известно като Е235. То е забранено в Европейски съюз. Някои производители го влагат обаче за увеличаване срока на годност, тъй като спира развитието на мухъл и плесени в маслото.

д-р Сергей Иванов, управител на „Център по биология на храните“: Откритите количества натамицин не са опасни, но трябва да се има предвид, че той е голям алерген. А хората няма как да знаят, че са алергични, тъй като не са се сблъсквали с него. И това крие голям риск.

Затова от „Активни потребители“ препоръчват да избягваме фалшивите марки масла, както и тези, съдържащи натамицин. Всички изследвани марки и резултатите от тях са добре описани на страницата на „Активни потребители“ и могат да бъдат разгледани в детайли.

Богомил Николов, изп. директор на Асоциация „Активни потребители“: Тези 5 проби могат да се определят като имитация и те не са краве масло, а е имитиращ продукт, но никъде на етикета не пише имитация и по никакъв начин не може да се разбере, че това не е краве масло.

Фирмите, които са показали отклонения в пробите с маслото, са същите, които са имали нарушения и при изследването преди 2 години. Така че според Богомил Николов очевидно това не са инцидентни случаи.

По стандарт, прилаган не само в Евросъюза, но и по света, в маслото трябва да има 82% мазнини и до 16 % вода. Единствената добавка, която може да се използва, е сол, и то ако е обявена на етикета.

Оказва се, че е много трудно потребителите да познаят дали купуват истинско масло.

Богомил Николов, изп. директор на Асоциация „Активни потребители“: Вложената немлечна мазнина има по-неприятен мирис, но той лесно може да се неутрализира. Така че няма външен белег, по който гарантирано можем да се ориентираме.

От „Активни потребители“ настояват да се забрани използването на немлечни, хидрогенирани мазнини в млечните продукти и това деяние да се криминализира.

Настояват и за редовни проверки на храните в училища, детски градини, хотели и болници, тъй като по тяхна информация тези некачествени продукти се пласират най-вече там.