Днес, освен най-дългия ден от годината и първи ден на лятото, е и празник за скейтърите. Международният ден на скейтборда събра десетки ентусиасти на ключови места в София. Водени от много настроение, аплодисменти и любов към дъската, скейтърите събираха погледите на столичани.

Щуро, диво и много опасно, но изключително екстремно преживяване - и за практикуване, и за гледане. Но става любимо, качиш ли се един път на скейта.

Кристиян: Падането е много голяма част от самия спорт и като цяло в началото това е основното нещо, на което трябва да се научи човек - да пада и как да пада.
Симеон: Травмите най-често болят след самия сешън, когато се прибереш вечерта, усещаш всички травми.

Скейтърите намират за обидно отношението на част от обществото към техния начин на живот. Искат повече места за каране в града и са благодарни, когато са толерантни към тях на улицата.

Кристиян: Всичките по-възрастни хора ни смятат за някакви, с извинение, изроди, които чупят наляво и на дясно, а всъщност много рядко се случва да се счупи нещо, освен нашите собствени скейтове по време на каране.

А тяхното микрообщество е предимно от млади хора с плам в очите, които обичат адреналина и екстремните изживявания.

Симеон: Днешния ден наистина беше един доста динамичен и приятен ден, изпълнен с доста емоции. Имаше си все пак и някои неизбежни травми, които се получиха, но все пак беше наистина едно голямо приключение.

Скейтът запознава, скейтът вълнува, скейтът забавлява, скейтът е всичко за хората, които са избрали живота с една дъска върху четири колела.