Какво следва след референдума?

Какъвто и да е окончателният резултат от референдума за членството на британците в Европейския съюз, той няма да има обвързващ характер. Няма законов текст, който да задължава премиера Дейвид Камерън или да му определя срок да активира член 50-и от Лисабонския договор за напускане на съюза.

Той със сигурност ще трябва да инициира парламентарен вот, който да го овласти да започне процедурата. И най-вероятно ще получи зелена светлина дори от своето - проевропейско крило на Консервативната партия. Защото едва ли някой политик би искал да си отреже пътя към парламента на следващите избори чрез пренебрегване волята на електората.

Никоя държава не е бягала досега от Евросъюза, но част от държава, и то голяма, го е правила. През 1982 г. 52 процента от жителите на Гренландия решиха, че не искат да са част от блока. Фактическото откъсване трябваше да бъде договорено от Копенхаген, тъй като леденият остров е автономна територия на датското кралство. "Загубихме 60 на сто от територията на европейската общност", възкликна с тъга тогавашният председател на Еврокомисията Жак Делор.

В случая на Великобритания Договорът на Евросъюза предвижда тя да води преговори с останалите страни членки и да сключи с тях споразумение за напускане, което да включва и основите на бъдещите отношения на блока с Лондон.

Още при обявяването на датата на еврореферендума Камерън предупреди, че стигне ли се до този етап, връщане назад няма да има.

Дейвид Камерън (22 февруари 2016 г., Камара на общините): "Трябва да ни е ясно какво ще стане, ако договорът за напускане не е готов в рамките на 2 години. Настоящият ни достъп до единния пазар ще бъде прекратен с изтичането им. И търговските ни споразумения с 53 държави по цял свят ще станат недействителни. Това не може да се опише по друг начин, освен като риск, несигурност и сляп скок в неизвестността".

Алтернативата е Камерън да пробва ново предоговаряне на условията за британското членство в Евросъюза и след това да свика втори референдум. Практиката в други еврочленки показва, че многократно поставяне на един и същ въпрос на всенародно допитване често води до желания от политиците резултат. Британският премиер обаче даде да се разбере, че за него е въпрос на чест да не предприема такава стъпка.

По-вероятно е да бъдат свикани предсрочни избори. И ако някоя от партиите заложи в кампанията си на оставане на страната в Европейския съюз и спечели вота, резултатът съвсем легитимно би бил смятан за по-важен от този на референдума.