Когато чух, че катастрофата с автобуса в Македония, при която загинаха 14 човека и още шест-седем се борят за живота си, е станала в местността „Карпалак” на пътя от Скопие за Тетово, тревожни спомени се върнаха в съзнанието ми. Спомени от преди осемнадесет години...

© БГНЕС

Денят беше 12 август 2001 г. Вече няколко месеца траеше въоръженият конфликт между силите на правителството на Любчо Георгиевски и бунтовниците от Армията за национално освобождение /АОН/. Ридовете и склоновете на Шар планина, надвесена над Тетово, се бяха превърнали в бойно поле, върху което и двете страни бяха дали десетки жертви. Но с посредничеството, бих казал, дори и под натиска на международната общност краят вече се очертаваше. На следващия ден - 13 август в Охрид трябваше да се подпише Договора за прекратяване на военните действия.

Някъде към девет часа разтревожен ми звънна колега от един македонски вестник, с когото си имахме приказката и който от време на време ми „донасяше” новини от тяхната редакция.

„Коста, нещо страшно е станало на пътя от Скопие за Тетово, при Карпалак... Не знам повече подробности”...

Веднага набрах мобилния телефон на Антонио Милошовски, приятел и тогава говорител на правителството. По -късно Антонио дълго време бе външен министър на страната си... Отговори ми веднага, хлипайки. Дори не изчака да го попитам: „Коста, ужасно е, много жертви, обади ми се по-късно, сега просто не мога...”

По-късно и сам разбрах - камион на Армията на Македония, натоварен с боеприпаси, и дванадесет войника в него, всички от Прилеп, е бил обстрелван с гранатомет в района Карпалак, на пътя от Скопие за Тетово. Автомобилът бил улучен, боеприпасите избухнали и всички дванадесет войници в него изгорели като живи факли. Нападателите избягали, така и не бяха открити, дори и не изключвам днес да се мотаят някъде из властта в Скопие - я в парламента, я някъде по високите етажи на държавните институции.

Нали някогашните бунтовници от АНО станаха партийни активисти на Демократичния съюз за интеграция с лидер Али Ахмети, който, с едно малко изключение, вече толкова години от края на конфликта е коалиционен партньор на най-голямата партия на македонците. Първо на ВМРО-ДПМНЕ, а сега на социалдемократите на Зоран Заев. Да, бунтовниците станаха политици. Имам такива примери, а спикерът на парламента в Скопие Талат Джафери е най- видимият от тях.

Трагедията бе пълна. Прилеп бе обвит в черно. И до сега не е ясно кой е бил този командир, който е разрешил войници да пътуват с камион върху боеприпаси. И защо хората в него не са взели предпазни мерки, войната си отиваше, но все още опасността си я имаше. Или са си мислели, че нищо не може да им се случи на толкова открит терен, върху който минава шосето от Скопие за Тетово, сега вече отлична магистрала.

Е, има един критичен пасаж, и той е тъкмо при Карпалак, където пътят се стеснява покрай рекичката, а от двете му страни има гористи хълмове. И тъкмо там е бил изстрелян гранатометният снаряд. Дванадесет момчета изгоряха, превръщайки се в тъжен рекорд на драматичната жертвена статистика на конфликта от 2001 г. Там, на Карпалак.

Но ако това бе, все пак, в условията на въоръжен сблъсък, какво да кажем за онези 11 военнослужещи от Армията на Македония, които се връщаха у дома през януари 2008 г. от мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина. Малко преди да кацне в Скопие, поради гъстата мъгла, а и поради претовареност, хеликоптерът им се разби в гората над минералната баня Катланово. Загинаха всички. И досега не знам дали някой понесе отговорността за това, че е позволил на радостните от завръщането си войници и офицери да претоварят хеликоптера с... подаръци за близките си. Пак дни на траур, както сега.

И за още един ден на траур си спомням днес. Него няма да забравя до края на живота си. Защото бе свързан с гибелта на 15 български граждани във водите на Охридското езеро. Там пък причината бе елементарната лакомия на собственика на корабчето „Илинден” Сотирчо, който качил повече хора от норматива, за да добави някой и друг денар върху печалбата си. И формалното отношение на застрахователите от фирмата "Лойд", чийто чиновник е гледал през пръсти години наред на предупрежденията, че „Илинден” отдавна е за пенсия.

И така на 5 септември 2009 г. /как минаха вече десет години оттогава!/, събота, „Илинден” тръгва по рутинния си маршрут към манастира „Свети Наум”. Времето е прекрасно, езерото „спи”, пътниците се трупат на палубата за да се любуват на гледките на брега. И това в един момент се оказва фатално, защото едната страна на корабчето, тази към брега, се претоварва и лошото се случва... Петнадесет човека българи, отишли на екскурзия край Охрид, при това някой от тях за първи път напуснали България, намериха смъртта си във водите на езерото. Петнадесет човека...


Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019


Албин Курти и неговото "Самоопределение"

13.10.2019


Кой посегна на Глигоров - все още не се знае

06.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов






По света и у нас, емисия – 20:00, 22 октомври 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----