Мнозинството от българите заявяват, че вярват на националните медии, но до определена степен. Това показва ново изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 58 държави по целия свят и сред близо 60 хил. респонденти. В световен мащаб 52% от населението дава същия отговор за своите национални медии.

Вярват ли българите на националните медии? Оказва се, че 48% се доверяват, но "до определена степен", а 30% изобщо не вярват. 16% на сто пък казват, че обикновено се доверяват.

Българите се уповават повече на националните, отколкото на международните медии, сочи статистиката. 45% казват, че вярват на световните телевизии, вестници и радиа донякъде, а 24% са мнителни.

България:
Вярвате ли на националните медии?

48% - До определена степен
16% - Обикновено да
30% - Изобщо
6% - Без отговор
България:
Вярвате ли на международните медии?

45% - До определена степен
15% - Обикновено да
24% - Изобщо
16% - Без отговор

В световен мащаб доверието в националните медии е малко по-голямо, отколкото у нас. 52% избират по-скоро уклончивия отговор „Вярвам само до определена степен“. 21% категорично не се доверяват, а почти още толкова казват, че обикновено вярват на своите национални медии.

Оказва се, че обществото приема почти еднакво националните и международните източници на информация. Точно 52% вярват до определена степен на световните медии, а почти една четвърт от света се съмнява тях.

По света:
Вярвате ли на националните медии?

52% - До определена степен
22% - Обикновено да
21% - Изобщо
По света:
Вярвате ли на международните медии?

52% - До определена степен
18% - Обикновено да
23% - Изобщо

Сред най-доверчиви към вътрешните си медии нации са афганистанците, финландците и сирийците. Около половината не се съмняват. На другия полюс са Босна и Херцеговина, Унгария, Ирак и Турция, където пък дялът на недоверчивите доближава 50%.

Колкото до световните медии, най-много им вярват Нигерия, Гана и Етиопия. Противоположно е отношението в Европа и най-вече в западната част, където доверието е само около 10%. Анализът сочи, че с по-високият жизнен стандарт и с по-голямата свобода идва и по-критичната оценка за медиите.