Наближава 14-ти февруари – празникът на виното и любовта. В търсене на универсалното "хапче“ на щастието и обичта репортерите на „Денят започва“ Ирина Шуликова и Боряна Анева се срещнаха със специалист по „сърдечните въпроси“.


От лудост до изпепеляване… Всички сме болни от нея! Любовта има различни лица, трае известен период от време и има нужда от „хапче“ и то усмихнато. Предписва се индивидуално, по рецепта!

Д-р Илия Врабчев: Девойче, на 14-ти февруари празнувам онова нещо, което се нарича любов,защото едни казват Свети Валентин, други ден на влюбените, а аз празнувам празника на любовта. Добре, че го има един път в годината.

Празниците за д-р Врабчев са традиция, всеки ден „отпуска края“.

Д-р Илия Врабчев: Попитали стареца Хемингуей какво е любовта, в смисъл секса? Един безкраен празник.

Казано е – тялото иска, сърцето избира,а душата жадува. Д-р Врабчев обича да обича.

Д-р Илия Врабчев: Наистина, за да е празник трябва да има свещи и шампанско, и ягоди. Така поне го показват в хубавите филми на белите страни. Ние и сами можем да си го направим и без ягоди, когато си кажем най-хубавите думи един на друг.


И да не спираме да мечтаем!

Д-р Илия Врабчев: Усмивката винаги на лицето ни,защото вижте какво става. Виждат се мъжете и жените на улиицата и се гледат намръщено, нацупено. Ами, усмихнете се, бе чада. Колко струва една усмивка? Нищо! А усмихнатата жена е най-красивата жена. Затова се обичаме ти като мъж. Тогава очите не виждат, че ти остаряваш. Тогава дните са щастливи, а нощите още по-щастливи. Има една хубава песен, когато луната изплува зад облака и пълен е светът с обич. Едни цветя, една усмивка… Ей, колко пъти казах усмивка. Ето това е лекарството!

Диагнозата на д-р Врабчев е 46 години брак, изпълнен с „хапчето“ на любовта. Неговите съвети не са само за деня на влюбените, а за всеки миг.

Д-р Илия Врабчев: Мечтайте, мечтайте, обичайте, бъдете обичани и Господ ще Ви възнагради с най-голямата любов, за която дори не сте подозирали. Ето защо д-р Врабчев приветства всякакви празници!Хора сме и пак казвам като рецепта – никога не се вземайте на сериозно. И никога не оставяйте – то, то детето в теб, природата в теб да загине.