Внушението бе силно - моят приятел от Прищина, роденият в Косовска Митровица Агрон Адеми на стената си във Фейсбук бе качил ...некролога на Република Косово. Датите, изписани под „мъртвеца” бяха "рождена" -17 февруари 2008 г., на "смъртта" - 26 февруари 2016 година.

Имам много добра представа за рождената дата на Република Косово - бях в Прищина през онези дни заедно с екип на БНТ и предавахме от там за появата на белия геополитически свят на новата балканска държава. А сега, само осем години и девет дни, косовски албанци обявяват края на трудно родената и все още спорна република. И го качват във Фейсбук за да го види целият свят.

© БТА

Защо тъкмо 26 февруари 2016 година? Няма друго обяснение, освен най- естественото. На този ден, след три поредни гласувания парламентът в Прищина избра новия президент на страната. Това е лидерът на Демократичната партия на Косово /ДПК/ , в момента вицепремиер и министър на външните работи, в миналото един от най-популярните военни командири на така наречената Армия за освобождение на Косово, няколко мандата премиер, в това число и по време на обявяването на независимостта на Косово, един от най-популярните, но според косовската опозиция и най-спорните, политици в страната Хашим Тачи. Човек, който помним от първите му снимки с някогашния и вече покоен заместник-държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук, все още с военната му партизанска униформа, да беседват седнали на земята и според мюсюлманската традиция с крака без обувки. Очевидно избран от Вашингтон да заложи авторитета си на полеви командир от войната против сръбските власти в политическото бъдеще на Косово, в първите си стъпки в копринен костюм и с вратовръзка Тачи изглеждаше непохватен и недостатъчно подготвен. Но годините в политиката, особено в управлението на малката държава и в диалога с Белград, го промениха, за да израсне достатъчно и да се превърне в ключов партньор на европейци и американци в Прищина. Той бе човекът, който като премиер на вече независимо Косово се осмели да започне диалог с Белград под патронажа на Европейския съюз за да нормализира отношенията между вече бившата сръбска провинция и изпълнения с претенции и недоверие политически елит на Сърбия. Това му донесе плюсове пред Брюксел и Вашингтон, но му спечели достатъчно много и силни вътрешни врагове.

Всъщност, изборът на Тази за президент на Косово беше предварително предизвестен. Той стана част от политическа сделка през есента на 2014 година, сключена с Демократичния съюз на Косово /създаден някога от незабравимия Ибрахим Ругова/ като изход от кризата в страната след парламентарните избори през пролетта на същата година. Партията на Тачи спечели най-много гласове в 120 местния парламент, но те не бяха достатъчни да състави сам правителство и да продължи да бъде премиер. След дълги пазарлъци и след съответния натиск от страна на международните институции, се стигна до сделка с второ класирания Демократичен съюз на Косово. Неговият лидер Исмаил Иса стана премиер, Тачи пое външното министерство с уговорката, когато на 7 април 2016 изтече мандата на досегашния държавен глава, чаровната Афиете Яхияга, двете партии да подкрепят избора на Тачи за държавен глава. По подобие на германския модел, президентът на Косово се избира от парламента и има надпартиен и представителен характер. В този смисъл ролята му е главно да подкрепя диалога между основните политически играчи в държавата, да насочва действията им към реформи и да бъде морален гарант на посоките на обществено развитие.

Тъкмо тази надпартийна и морална позиция на Тачи се оспорва от косовската опозиция. Още при сключването на договора през есента на 2014 с Исмаил Иса, бяха отправени обвинения, че управляващата коалиция е съставена не на основата на съдържателни политически програми за реформи, а заради това да бъдат разпределени вкусните позиции в управлението на държавата. И по-специално тази на президента. В същото време на Тачи приписват автократични маниери на политическо поведение, липса на диалогичност и безкомпромисност, което по-скоро разединява обществото и партиите, отколкото да ги обединява. И то в един период, когато парламентът от пролетта на 2014 година на практика е блокиран и при всеки опит да започне работа се намира някой депутат от опозицията я да хвърли димни и сълзотворни бомби в залата, я да предизвика друг скандал. Най-голямата опозиционна партия, определяната като ляворадикална „Самоопределение” не приема независимостта на Косово, която беше и остава житейска и политическа мисия на Тачи, а иска обединение на Косово с Албания. Същата партия категорично отхвърля диалога за нормализацията на отношенията със Сърбия, който Тачи водеше, и е решително против създаването на Общността на сръбските общини в северната част на Косово, което пък е най-съществената част от договореностите между Прищина и Белград под патронажа на Брюксел. Искането е: нови избори!

На всичко отгоре името на Тачи се появява във връзка с доклада на Съвета на Европа за поръчкови убийства по време на войната срещу сръбските власти и за търговия на човешки органи по това време. Дали участието на Хашим Тачи в това е вярно трябва да докаже създаденият под международен натиск Специализиран съд, предназначен правно да разчисти дилемите около този случай. Не е изключено като обвиняеми да бъдат посочени бивши военни командири от АОК, които сега са във високите етажи на властта, но не само от управляващите партии, а и от опозицията. Самият Тачи отрече да има нещо общо и даде да се разбере, че няма нищо против справедливостта от времето на войната да бъде възстановена, каквото и да му струва това в личен и политически план.

Вероятно по тези причини ситуацията в Косово от месеци насам ври и кипи. В това число и на самия 26 февруари, когато парламентът избираше нов държавен глава. Пред сградата избухна конфликт между привърженици на опозицията и полицейските части, ранени имаше и от двете страни, бяха използвани палки и сълзотворен газ, беше истинска улична и площадна война. Хората на „Самоопределение” бяха в челото в битката с полицията, но на заден план продължава да стои фигурата на лидера на Алианса за бъдещето на Косово /АБК/ Рамуш Харадинай. Неговата лична война срещу Тачи, вероятно започнала някога като персонално съперничество за влияние между двамата командири от АОК, се пренесе и върху политическата сцена в Прищина. Харадинай, сам бивш премиер, той и обвиняем и подсъдим в Трибунала в Хага, на два пъти освобождаван като невиновен продължава да дърпа конците на косовската опозиция. И той настоява за нови парламентарни избори с надежда балансът на силите да се промени в негова полза и той отново да застане начело на изпълнителната власт. Но и Харадинай си има своите тъмни петна в партизанското си минало, въпреки „оправдателната” присъда от Хага.

Уличната и площадна битка пред косовския парламент не беше най-доброто поздравление за новия президент Хашим Тачи. Да бъде държавен глава е логичен връх и вероятен завършек на неговата политическа кариера като един от строителите и създателите на независимо Косово. Но така или иначе той застава начело на една разединена държава, която има да решава важни отворени въпроси: продължаване на диалога с Белград за правата на сръбското малцинство, проявите на насилие и изясняване на военните престъпления, все по-нарастващата корупция в управлението, масовата бедност и динамичното изселване на косоварите към Европа. Ако успее със специфичните средства, които постът му предоставя, да помогне за консолидацията на общественото и за реформаторския курс на правителството, Хашим Тачи може да остави трайни позитивни следи в новата държава. И да слезе с достойнство от сцената.

В противен случай нова вълна на обществен хаос и насилие с непредвидими последици е напълно възможна. И в този случай дори международните институции трудно биха помогнали.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

Вчера, 17:32


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

Вчера, 17:32, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 15 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----