Близо 5 пъти и половина е разликата между средната работна заплата в най-високо и най-ниско платената икономическа дейност у нас. Това сочи Годишният доклад за доходите на КНСБ за 2017-та година.

Най-нископлатеният сектор остава ресторантьорството със средна заплата от 580 лв. , а най-високи заплати получават работещите в сектор "Информационни технологии" - средно над 3000 лв.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Средната работна заплата за страната се е увеличила с близо 12 %, 11,8 % и достигна 1060 лв по предварителни данни на националната ни статистика, което е увеличение средно, спрямо 2016-та година, със 115 лв. 3-5 до 10 % е масовото увеличение на работните заплати, по-рядко над 10 %.
Лилян Тодоров, сервитьор: Наистина осигуряването и договорите са на въпросните най-минимални заплати , които са. Абсолютно всеки договор е на минимална заплата. Преработваме часовете, които са ни дадени и това никъде не се констатира. Няма празници, няма делници.
Красимир Коцев, програмист: Заплатите в ИТ сектора са доста високи в България. Причината за това нещо е, че много западни компании в последните години аутсорсват бизнеса си към България. Те могат да си позволят високо ниво на тукашните специалисти срещу сравнително по-ниско заплащане.

В същото време България продължава да е на последно място по размер на минимална работна заплата в Европейския съюз. В Люксембург, минималното заплащане е почти 2000 евро, а у нас - 260 евро. Затова от КНСБ уточниха, че ще настояват за увеличение на заплатите всяка година.

Любен Томев, главен икономист на КНСБ: Но по темпове на нарастване на минималната работна заплата, България е сред водещите страни , изпреварена единствено от Румъния и Латвия.

Голяма разлика в заплащането има и между София и другите градове в страната. В столицата средната заплата е 1523 лв., а във Видин - е 701 лв. - близо два пъти по-ниска.