София може би е много по-стара, отколкото сме предполагали. Археологическите разкопки пред църквата "Св. Неделя" засякоха следи от живот отпреди 7 хиляди години. Учените тази година вече като че ли разбулиха тайната на сребърното съкровище, което беше открито в загадъчната обществена сграда на римска Сердика пред "Св. София". Какъв е възможният отговор на тази загадка - репортаж на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

София

Стигнали и до последния обитаем пласт, археолозите са готови да отстъпят мястото на реставраторите. Колко е стара София, имало ли е тракийско селище на това място и от кога са първите следи на обитаване тук. Разкопките тази година вече могат да дадат категоричен отговор.

Основните усилия на археолозите бяха, да установят каква е тази толкова голямата сграда, която е изместила дори форума на града.

д-р Весела Кацарова - ръководител на археологическите разкопки: Откриваме шлака, откриваме глинени фрагменти от духала, които са служили за разпалване, раздухване на огнище, в което се е извършвало някакво топене на метали. На самите фрагменти от духала имаме полепнали частици от метал.

Същите находки са описани при проучването на сградата и под църквата " Св. Неделя". Заедно с ядра за отсичане на монети. И лансират идеята за монетарница.

д-р Весела Кацарова: Ако нашите хипотези са верни, няколко сгради са били натоварени с функциите на монетен двор. Имаме исторически сведения, за това. В края на 3 началото на 4 век Сердика става една от няколкото имперски монетарници, които вече имат право да секат бронзови сребърни и златни монети.

И гърнето със 3 хиляди сребърни монети, което откриха преди две години, най-вероятно е имало чисто техническо предназначение

д-р Весела Кацарова: Съкровището вероятно е било подготвено да бъде претопено в нови монети, вече актуалните за 4 век.

Във втори век тези помещения са били красиво декорирани и са изпълнявали други функции.

д-р Весела Кацарова: Имаме страшно много чаши, амфори, пулчета за игра, монети. Аз предполагам, че тези помещения са били магазини обърнати с фасадата към кардо максимус, една от централните улици на Сердика.

Почти нищо не е останало от първия век на Сердика. Монетарницата е била огромна, с дълбоки основи, които са изтънили началния пласт на града. След който археолозите директно се връщат 7 хиляди години назад.

д-р Весела Кацарова: Този пласт ляга директно върху пласт от ранния халколит.
Мария Чернева - И Никакви траки?
д-р Весела Кацарова -
Ами...не.

От времето на халколита тук откриват само парчета керамика от груби съдове направени на ръка. Под тях излизат вече подпочвените води на София. Така че цялата история на града се чете в 5 и половина метра надолу.

Вижте повече за кампанията Пътуване в миналото