В понеделник и във вторник- 2 и 3 юли, в София за първи път се срещнаха членовете от българска и от македонска страна на смесената мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Комисията, както е известно, бе създадена в изпълнение на подписания на 1 август миналата година в Скопие Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Македония.

Като гледам календара, ще стане година, откакто Договорът между София и Скопие бе подписан, и членовете на комисията - по седем от двете държави, най-после се видях и се запознаха. Дали се разпознаха, не знам, макар че по предварителни сведения някои от тях вече добре познават научното си или академично творчество на професионални историци. Или пък - има и такива случаи, наистина се познават лично. Което не е зле, още повече, че това - хората от двете страни на масата да се познават май беше преднамерено търсено във времето, когато се обсъждаше персоналния състав на всяка една от двете "половини” на Комисията - българската и македонската.

Е, сега се срещнаха и се видяха. Разговарях с някои от членовете на българската част от комисията, както и с хора, които са присъствали на разговорите и на срещите извън тях. Някои не бяха очаровани от поведението на гостите. Например, на вечерята за всички членове на комисията, дадена от министър Екатерина Захариева. Един от моите „информатори” сподели впечатлението си, че дали от незнание, или от безхаберие, а може би и като проява на самочувствие гостите били проявили дързостта да се явят на официалната вечер с облекло, което повече подхожда на атмосферата в някоя скопска квартална кръчма, при това от крайните квартали на града. Уж неформално и непосредствено, ама все пак си е някакъв знак за разбирането на важността, която Комисията има да върши, пък и послание за това как разбират дипломатическия протокол. Простотии, разбира се...

Както и да е, хапнали, пийнали, получили препоръка от министър Захариева да работят умно и разумно, каквото разбрали –разбрали, каквото не - не, и почнали да разговарят. Като на първа среща се опитали да определят начина на работа и методологията, по която да се опитат да провеждат дебата по материята, възложена на Комисията от Договора от 1 август миналата година. Всеки имал правото да се изкаже, да представи своите виждания за начина на работа, което е добре. Македонските историци се придържали плътно да познатите им позиции по въпросите за това обща ли е историята, и изобщо, какво означава „обща история” между Македония и България. Ако се приемело, че и Македония, и България, и македонци, и българи са живеели заедно дълго време на територията на някогашната Османска империя, можело да се допусне, че имаме обща история. Да, де, ама нали това трябва да разясни работата на Комисията - от къде - накъде по това време, когато Османската империя, сиреч Турция, е била на Балканите, все до 1912-13 година, жителите на географската област Македония, или турската османска провинция с това име, са се наричали македонци. Или пък каква държава Македония е имало в този период, че нещо не сме чували за нея. Откъде –накъде, след като навсякъде, ама наистина навсякъде в известните досега турски архиви за онзи период всички онези хора са определяни единствено като българи. Наричани са така от турските тогавашни светски и духовни власти, на чиято прецизност във воденето на архивите и статистиките може да се вярва. Впрочем, председателят на македонската част на смесената комисия акад. Драги Георгиев е османист, на него поне подобни неща би трябвало да са му пределно ясни. Пък и много други такива.

Както и да е, първата среща на двете части на комисията мина и замина. Оттук нататък, както се разбра, ще се изграждат помощни органи на Комисията. Най-напред, поне за българската част- Консултативен съвет от широк кръг историци, експерти по образованието, общественици, та дори и журналисти, които със своите становища и мнения за помагат по подготовката на членовете на комисията по отделни теми и проблеми на българо - македонските исторически връзки. От състава на Консултативния съвет ще се формират работни тематични групи, които на основата на широка документална и фактологическа литература да формират позицията на всеки един от членовете на Комисията.

Като начало - кротко и миролюбиво. Противно на твърденията на някои македонски медии, излъчващи и публикуващи мнения на македонски историци, че с подписването на Договора между Македония и Гърция, така наречената македонска идентичност с нейната македонска нация, македонска история, македонски език и македонска култура вече е „бетонирана за векове напред”. С други думи, никой оттук нататък няма право да я поставя под съмнение, а още по-малко - да я „пипа”. Даже в едно писание след Договора от Преспа между Скопие и Атина имаше препоръка към българските историци да си търсят друго препитание и да не се занимават повече с Македония. Я, виж ти! А за Комисията препоръката беше да вземе да се разпусне преди да е почнала работа, тъй като няма какво да обсъжда.

Е, затова да приемем, че първата стъпка е направена противно на подобни „препоръки”. Втората среща, вече в Скопие се планира за началото на септември.


Още от Костадин Филипов


Правете филмите си навреме...

14.09.2018


Да не забравяме онези 15 невинни жертви

05.09.2018


Отсъствие по време на референдум

31.08.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Правете филмите си навреме...

14.09.2018, Костадин Филипов



Отсъствие по време на референдум

31.08.2018, Костадин Филипов


Тръмп, приятелите и интересите

27.08.2018, Александър Детев



По света и у нас, емисия – 20:00, 19 септември 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----