Гражданската война в Сирия започва през 2011 г. На 15 март хиляди излизат по улиците на Дамаск, настоявайки за реформи и повече свобода. Протестите ескалират, а властите откриват огън. Близо 7 години по-късно, Сирийската гражданска война се води на няколко фронта, жертвите са стотици хиляди, а напусналите страната – милиони.

Виждат ли бъдеще в Сирия избягалите от конфликта, химера ли е мирът в Близкия изток и на кои фронтове се води конфликтът днес? Отговорите от американския журналист Брет Морис и Алаа Юсеф – сириец, избрал да живее в България.

След падането на последните бастиони на Ислямска държава в Ирак и Сирия през 2017 година, включително Рака и Мосул, терористичната организация беше обявена за победена от мнозина, в това число от руския президент Владимир Путин и иракския премиер Хайдер ал-Абади. Надеждите, че мирът в Близкия изток може да бъде възстановен, а продължаващата над шест години гражданска война в Сирия да има своя позитивен завършек, в последните седмици се изпаряват. Гражданската война в страната се води на няколко фронта, а пряко или индиректно участие в нея взимат всички регионалните играчи, част от които подкрепяни от Русия и Съединените щати.

Фронтовете

Държавните сили, водени от президента Башар Асад, успяха с подкрепата на Русия и Иран да си върнат по-голямата част от ръководените от бунтовническите и опозиционни организации райони. В момента атаката им е насочена срещу бунтовническия анклав Източна Гута, който се намира в непосредствена близост до столицата Дамаск. По данни на неправителствени организации, цивилните жертви на бомбардировките са стотици, а поне 120 деца са загубили живота си в рамките на миналата седмица. Съветът за сигурност на ООН излезе с резолюция за прекратяване на огъня, но се появи информация, че тя не се спазва от Дамаск.

Северната провинция Идлиб е другата конфликтна зона, която още е под контрола на бунтовниците. Градът Идлиб в момента е ръководен от наследниците на фронта ал Нусра, сирийската клетка на Ал-Кайда. Преди няколко седмици, по информация на Ройтерс, там неочаквано проникнаха и бойци на Ислямска държава, а бунтовниците обвиниха режима в Дамаск, че е създал коридор, позволил на ДАЕШ да стигнат до Идлиб.

В близост до Идлиб се намира и град Африн, част от автономната кюрдска област Рожава. През януари Турция стартира операция “Маслинова клонка”, бомбардирайки областта и конкретно Силите за защита на народа, военното крило на кюрдския Демократически съюз, обявени за терористична организация от Анкара. Кюрдите са подкрепяни от Съединените щати. По време на сраженията с Ислямска държава, те водеха сериозни военни действия срещу терористичната организация и изиграха основна роля в отвоюването на териториите, завладени от ДАЕШ.

Напрежението нараства с всеки изминал ден. Президентът на Сирия Башар Асад откликна на апела на кюрдските сили и изпрати военни части в Африн. Това обаче не спира Турция, която планира да разшири операцията “Маслинова клонка” към района на град Манбидж, където са разположени американски части, което повишава опасността от директен сблъсък между съюзниците в НАТО - САЩ и Турция.

Индиректно Съединените щати и Русия стигнаха до сблъсък в провинцията Дейр ез-Зор. В началото на февруари военна база на САЩ и предимно кюрдските Сирийски демократични сили беше атакувана. В отговор на нападението бяха убити над 200 наеми войници, осъществили атаката. Техният произход обаче е конфликтната точка, тъй като са част от руската наемна армия “Вагнер”. Русия отрече да има нещо общо с тях, но използва случая, за да обвини Вашингтон, че използва конфликта за завладяване на райони, богати на природни блага (в Дейр ез-Зор има сериозни залежи на нефт).

Междувременно напрежението между Израел и Иран в Сирия също ескалира. От Израел обвиниха Техеран, че техен дрон е нарушил въздушното им пространство и отговориха с атаки срещу 12 цели в Сирия. Впоследствие сирийска ракета свали израелски изтребител, а напрежението между Иран и Израел се нажежи с взаимни обвинения и заплахи.

Как обаче може да се успокои напрежението и да се предотврати повторно разрастване на Ислямска държава в региона?

“Първо, Съединените щати трябва радикално да променят отношенията си с близкоизточните правителства, особено Саудитска Арабия”

Тезата е на Брет Морис, журналист и блогър. Материалът му “Две големи неща, които Съединените щати трябва да променят, ако искат да сложат край на ислямски тероризъм” провокира сериозен интерес в платформата Medium и затова потърсих мнението му по въпроса “Как би изглеждало помиряването на Близкия изток?”.

Турция и Съединените щати са съюзници в НАТО, но конфликтът между Ердоган и кюрдите създава сериозно напрежение между Анкара и Вашингтон, който нарича кюрдите “съюзници”. Как може да бъде разрешена тази ситуация?

Засега САЩ и кюрдските сили в северна Сирия действително са съюзници. Остава да видим колко време ще продължи това в зависимост от това как ще се промени ситуацията на терен. Засега не виждам решение, защото САЩ, Турция и кюрдите имат коренно различни цели.

А каква е целта на Башар Асад, който реши да подкрепи кюрдите в Африн?

Основната цел на Асад е да запази режима си в една възможно най-обединена Сирия. Ако това означава да подкрепя автономността на кюрдите, той може би е склонен да го направи. Неведнъж обаче видяхме, че подобни съюзи са временни, така че не е изключено и подкрепата на Асад за кюрдите да се окаже краткотрайна.

Може ли САЩ да влезе в ролята на медиатор за разрешаване на конфликта в Сирия?

Няма никакъв шанс Съединените щати да бъдат истински медиатор в този конфликт. Рекс Тилърсън (държавният секретар – б.р.) обяви ясно, че Вашингтон планира да се конфронтира с Асад и Иран. Няма как САЩ като активен участник в конфликта да влезе в ролята на медиатор.

В един от материалите си казвате, че Белият дом трябва да промени отношението си към Саудитска арабия, за да предотврати създаването на нови организации като ДАЕШ занапред. Възможно ли е това, особено преди факта, че президентът Тръмп подписа договор за 350 милиарда долара при посещението си в Рияд миналата година?

Администрацията на Тръмп е сериозно фокусирана върху подкрепата за Саудитска Арабия след известните търкания, които се получиха по времето на Обама. От самия Тръмп промяна няма как да се очаква. От друга страна обаче, има една растяща обществената и политическа опозиция към сделката със Саудитска Арабия. Миналата година почти половината от Сената гласува против нея – не беше достатъчно, за да не мине, но е сигнал, че нещата се променят.

Говорил съм с хора от Близкия изток, голяма част от тях казват, че мирът в региона им се струва като утопия заради множеството политически и икономически интереси, примесени там. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се стабилизира ситуацията и отношенията между страните, особено между Иран и Саудитска Арабия?

Регионът е пълна каша. Няма прост отговор, особено предвид това, което казвате, че там наистина има надпревара между регионални и международни интереси. Една добра първа стъпка би била, ако големите външни сили, САЩ и Русия, се ангажират с мирни преговори, окажат натиск за прекратяване на огъня и спрат снабдяването на оръжия към региона. Трябва да се започне отнякъде.

“Тази държава никога няма да се оправи”

Един от хората, които не вярват, че ситуацията може да се разреши скоро е Алаа Юсеф. Той е сирийски бежанец и от 2013 г. живее в България.

“В Сирия вече има много интереси, много сили в страната, включително и чужди такива, не виждам как ще се оправят нещата в следващите 10 години.”

Алаа завършва университет в Алепо, където учи “Икономика и счетоводство”. Градът по това време е разделен на половина – едната част е под контрола на правителството, другата – на бунтовниците. След като се дипломира Алаа трябва да отиде в казарма.

“След като завършиш в Сирия, трябва да отидеш в казарма и след това да те пратят на фронта, където да срещнеш съдбата си. Аз не подкрепям никоя от страните в конфликта, не исках да участвам.”

Избира да дойде в България, защото има познат у нас. Каналджиите му взимат 700 долара от Истанбул до България. Това включва пътят до Одрин и от там - до границата, където ходи пеша около 12 часа. При пристигането го арестуват, след това го преместват в лагера в Любимец, който е от затворен тип. След два месеца отива в София и започва процедурата за получаване на бежански статут.

Алаа започва да работи като общ работник по-малко от половин година след пристигането си. Когато идва в София, си намира и квартира. През 2014 г. се запознава с българи, които учат арабски език.

“Те са най-верните ми приятели, които ми промениха живота. Помогнаха ми да научи езика, да си намеря работа като преподавател по арабски език.”

С това се занимава и до днес. Днес работи на още две места. Следващата му цел е да вземе гражданство и да си остане в България.

“Българският народ не е много по-различен от сирийския. Различава се в това, че е по-либерален, по-свободен. Това са причините, заради които не искам да се върна. Тук ми харесва.”

Попитах го за отношенията на българите към него, срещал ли е дискриминация и ксенофобия.

“Хората, които имат лошо отношение към арабите, не са провокирани от агресия. Те просто не знаят истината, не знаят какво се случва там. Един мой колега например беше с лошо отношение към мен, когато започнах работа, но след време станахме приятели и ми призна, че е сгрешил.”

Попитах го за какво мечтае и съжалява ли за някой от изборите, които е взел.

“Мечтая да се развивам в кариерата, да имам семейство, мечтая и за българско гражданство, за което започвам да кандидатствам скоро, когато станат 5 години от пристигането ми и изпълнявам критериите. Съжалявам за годините, които съм изгубил в Сирия. България е моят дом. Най-хубавото от живота съм видял тук. Благодарен съм на българите, че съм тук, ако бях останал в Сирия, сега нямаше да ме има.”

По данни на ООН сирийците, които са избрали да напуснат страната от началото на конфликта са над 5 милиона. Повече от половината са в Турция, следвани от Ливан и Йордания. По данни на различни организации жертвите на войната в Сирия са между 450 и 550 хиляди.


Още от Александър Детев


Кой ще се изправи срещу Тръмп през 2020 година?

15.11.2018


Защо Австрия се отказа от споразумението на ООН за миграцията?

03.11.2018


Тръмп, приятелите и интересите

27.08.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Когато ченгета влизат в затвора

07.12.2018, Костадин Филипов


Албанското обединение е в ход?

01.12.2018, Костадин Филипов



Как рухват митовете в Скопие

23.11.2018, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 24:20, 11 декември 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----