Космонавтът Михаил Корниенко прекара 340 дни без прекъсване в Международната космическа станция и направи две излизания в открития космос, като последното продължи 6 часа. За боговете, извънземните, за границите на човешките възможности и ценности - с космонавта разговоря Цветана Кръстева.

Казва, че е нормален човек, но тялото и душата му са преживели натоварвания, каквито малцина на Земята могат да си представят.

Михаил Корниенко, космонавт: След като се приземихме след годишния полет, два дни по-късно, ме сложиха в центрофуга, в която имитирах кацане на Марс. Тогава се чувстваш още зле след приземяването от Космоса. Сложиха ме в тежък скафандър и изпълнявах определени действия. И вероятно все пак доказах, че след дълъг полет може да се работи.

Неизвестно колко време преди човек да стъпи на Марс, руският космонавт Михаил Корниенко е живото доказателство, че това може да се случи. По време на 340-дневния престой на Международната космическа станция и след връщането през март 2016 г. той и американският астронавт Скот Кели се занимават именно с експерименти за пилотиран полет до Марс.

Михаил Корниенко, космонавт: На първо място трябва да се разбере защо ни е нужно това. Човечеството осъзнато трябва да разбира за какво му е да лети натам. Според мен причината може да е колонизация, това да е като резервна платформа, ако нещо лошо се случи на Земята. А за това са ни нужни нови двигатели на ракети, нови системи за покоряване на Марс. Това е сложна задача.

Макар че по време на Студената война между САЩ и Русия да е имало съревнование за покоряването на Космоса, според Кориненко усвояването на последната граница трябва да е общо усилие.

Михаил Корниенко, космонавт: Знаете ли, според мен усвояването на Марс все пак трябва да е общ проект, подобно на Международната космическа станция, който също е международен. Човечеството трябва да усвоява Космоса заедно. Аз имам много американски приятели, астронавти. Абсолютно съм убеден, че ние трябва да усвояваме Космоса заедно. Когато летях в Космоса - два пъти, ние никога не сме засягали политическа тема. Нали знаете, политиката се прави някъде на върха, а момчетата, с които летях - те са прекрасни хора, нищо лошо не мога да кажа за тях. Всички бяхме на една лодка, както се казва.

Международната космическа станция наистина е като лодка в космическия океан, тясна по пространство, но широка за ума научна лаборатория. От първия му полет там през 2010 г. у Корниенко е останала незабравима емоция.

Михаил Корниенко, космонавт: Когато излязохме в открития Космос, третата степен на ракетата се отдели и корабът заплава в безтегловност. Вероятно сте гледали филма „Аполо 13“. Сякаш заплавахме. За мен това беше шок. Гледам - през илюминатора се вижда една синя лентичка от атмосферата и корабът сякаш плава покрай всичко това. А след това вече идва време за работа. Работата заема времето ти - проверки на системите на кораба, на херметизацията. Буквално за емоции ми оставаха няколко секунди.

Михаил Корниенко има две излизания в открития Космос.

Михаил Корниенко, космонавт: Аз не съм Батман, а нормален човек. Когато отваряш люка и под теб са 400 км., а скоростта е 8 км. в секунда, разбира се, че е страшно. Но този страх отминава, защото за теб се грижат пет Центъра за управление на полетите, всяка твоя крачка като излезеш е разписана по минути. Затова по-страшното вероятно е да не си изпълниш задачите, защото толкова хора те гледат, толкова сили и средства са вложени в теб.

В открития Космос Корниенко разбира, че само физически човешките възможности имат граници.

Михаил Корниенко, космонавт: Чисто физически излизането в открития Космос е извън границите, много е сложно. Особено за човек, който няма опит, защото скафандърът е тежък. Представете си, все едно 7 часа да тренирате в спортната зала. След първия час и половина в открития Космос ръцете ми блокираха. След това съм работил само с ентусиазъм. После три дни не можех да движа ръцете си. Но разбирах, че не мога да подведа хората, трябваше да работя.

Често го питат виждал ли е извънземни.

Михаил Корниенко, космонавт: Уверен съм, че външен разум има. Уверен съм. Те вероятно са по-развити от нас, вероятно имат по-голямо самосъзнание в сравнение с нас. И много се надявам, че ще ни помогнат, защото ние сега погубваме себе си. Ако някой не ни помогне, цивилизацията ни ще стигне до задънена улица.
БНТ: Какво ви кара да смятате така?
Михаил Корниенко, космонавт: В океана плува остров от пластмасови бутилки с размера на Калифорния. Вместо да ги почистим, ние се избиваме едни други, ето в Сирия, например. Ако зависеше от мен, бих казал така - момчета от Китай, Америка, Русия, хайде да построим три големи кораба, които да почистят всичко това. Не газови танкери, не да се бием в Сирия и другаде. Земята е наш общ дом. Ние не разбираме, че режем клона, на който седим, за съжаление.

Наистина ли има риск да стане така, както вече се е случвало във фантастичните романи? И защо за хилядолетното си развитие човечеството извършва технологични, но не и нравствени революции? Не е ли така, защото мнозина на Земята забравят, че не са богове?

БНТ: Пътуванията ви в Космоса помогнаха ли ви по-ясно да си отговорите на въпроса как се е появил човекът?
Михаил Корниенко, космонавт: Постоянно ни питат виждали ли сте Бог, но ние сме само на 400 км. от Земята. Когато летях, един американски астронавт ми каза нещо много умно - Бог не съм виждал, но навсякъде съм виждал Неговото присъствие. Не мога да кажа нищо повече от това. Като се има предвид средата на нашето съществуване тук на Земята, е невъзможно да се създаде такава биологична верига, толкова малко вероятно е да се стиковат всички необходими условия. Това е някакъв Божий замисъл. Бог има.

Преди три месеца Михаил Корниенко получи зелена светлина за нови полети. Готов е за поредна мисия, но казва, че най-важното е да има кой да го чака на Земята. Това му помага да надделее над несигурността, че може да се случи и така, че да не се върне.