Още не са избледнели впечатленията ми от тридневното пътуване в Косово преди десетина дни, потвърдили някогашните ми спомени за една динамика на промяната в най-новата балканска държава, и ето, избухна случаят с Марко Джурич, директорът на сръбската канцелария за Косово и Метохия.

Джурич е човекът, който в правителството на Ана Бърнабич отговаря за Косово. През този пост минаха доста сръбски политици, които днес са ключови министри в правителството в Белград. Александър Вулин, сегашният министър на отбраната на страната, например. Нормално - освен грижата за сърбите в Косово подобен пост дава възможност за добра кариера нагоре, особено пък ако проявиш и съответна активност и политическа храброст. В Белград не могат да се примирят с превръщането на някогашната, макар и размирна провинция, в отделна независима държава, която на 17 февруари тази година отбеляза десетгодишен юбилей от своето възникване. Създадоха специален пост в кабинета, който при последната промяна в състава на кабинета се заема тъкмо от Марко Джурич.

И понеже едно от задълженията на „отговорника” за Косово в сръбското правителство е да поддържа редовна връзка със сърбите в Косово, а тяхното компактно присъствие, извън няколкото анклава, е на север от реката Ибър, която пресича Митровица, Джурич отишъл там на среща с местните хора. Една подробност, както твърдят косовските власти, министърът е нямал официално разрешение от Прищина, както изискват правилата на съвместното общуване с Белград. За косовските власти визитата на този високопоставен представител на сръбските власти е незаконна. Това е било оправданието, с което са били задействани специалните косовски полицейски части, които отишли в Митровица, влезли в северната част на града, намерили събраните хора и арестували Джурич. Не било никак трудно, проявата била публична.

Сега, ако историята бе приключила тук, може би всичко щеше да се изясни и уреди спокойно и мирно. Не знам, а и досега не е напълно ясно кой е подхвърлил искрата, но при ареста косовските „качулки” са проявили нетолерантност, използвали са прекомерна сила при задържането, държали са се арогантно към задържания министър, проявили са насилие. Джурич е бил натикан в бронирана машина и откаран в столицата Прищина, но след бързата и ултимативна намеса на сръбския президент Александър Вучич министърът бе върнат в Белград. Неговият разказ, пренесен от всички белградски медии, стана хит и основа за остро обвинение към косовските полицаи и власти за отношението им към Марко Джурич. Не искам аз да разказвам, информация за това може да се намери лесно.

Косовските медии пък обърнаха гордо внимание, че в специалната полицейска част, арестувала и малтретирала сръбския министър, е имало и жена. Качулката на главата ѝ не пречи тя да бъде разпозната като Маригона Беадини, шампионка по бокс и карате. И - внимание, била любимка на премиера Рамуш Харадинай. Даже бяха публикувани снимки, на които Рамуш и Маригона са заедно при връчването на отличие от някаква надпревара. Както сочат някои очевидци, момичето била една от най-агресивните по отношение на Джурич, аха-аха да му тегли куршума.

Това пък даде повод да се направи предположението, че Рамуш Харадинай, самият той достатъчно избухлив и нервак, може би е инструктирал, да не кажа - насъскал, специалните си полицаи да дадат урок на сръбския министър, а чрез неговия случай да надуе мускули към политиците от Белград. Не бих се учудил да е било така, познавам маниера на действие на Рамуш, писал съм много за него тук, на това място, пък и след това в социалните мрежи той бе достатъчно рязък по отношение на сръбските си колеги, е, и те не му останаха длъжни.

От друга страна, длъжен съм да кажа, че открай време сърбите са майстори на тънките провокации, от които после да правят пропагандна кампания. Отношенията между Прищина и Белград са пълни с такива примери. И сега така - лично президентът Вучич така се развъртя медийно, че предизвика Владимир Путин по телефона да му удари рамо, а Федерика Могерини спешно да отлети за Белград, за да успокои ситуацията. Вучич даде да се разбере, че диалогът между Прищина и Белград, който и без това върви трудно, може напълно да бъде блокиран. В същото време той даде ултиматум до властите в Косово най-после да изпълнят задължението си да формират Асоциация на сръбските общини в северната част на страната. На всичко отгоре хвърли едно пламенно слово на церемонията след приключването на военните маневри на сръбската армия, в което отново заяви, че Косово е сръбско. Нищо ново в реториката на Вучич, ама изглежда ще се окажат прави онези наблюдатели, които виждат голяма близост в поведението на Вучич и в неговата политическа и лидерска лексика с онези на вече покойния Слободан Милошевич. Да не забравяме, че в младите си години Вучич бе министър на информацията в един от кабинетите по време на Милошевич.

Та така, исках тук да разкажа за Косово такова, каквото го видях за трите дни там. Променено, променящо се динамично. Но в тази неспокойна и неустойчива ситуация, в която Белград търси своя реванш, доколкото той е възможен, всичко може да се случи. Внезапно, остро и взривно, с тежки политически последици и пропагандни удари на всички нива и във всички посоки. Лошо. Сега и двете страни се обвиняват едни други, никой не приема да е виновен, европейците и американците натискат, за да може спокойствието да се върне, но дори сега всичко да се успокои, кой може да гарантира, че утре пак няма нещо да се случи.

Поне аз не бих могъл.


Още от Костадин Филипов


Рибата още в морето, те тигана слагат...

17.08.2018


Името, глупако, името!

10.08.2018


И пак за Илинден, който разделя, но и сближава

03.08.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Името, глупако, името!

10.08.2018, Костадин Филипов




Един спомен отпреди 55 г.

27.07.2018, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 18 август 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----