Самият той казва в интервю, че е започнал от 1991 година като продавач на сергия. Тръгва оттам и изгражда империя от фирми в различни икономически сфери. Отличен е и с приза "Достойните българи".

Справка в търговския регистър показва, че бизнес интересите на покойния Христов са доста разностранни. Към момента той се води изпълнителен директор на холдинг "Пропъртис Мениджмънт Груп", чийто собственик е неговата дъщеря Михаела. Тя е и член на борда. Самият холдинг пък управлява "Лактима" - фирмата, с която най-често е свързвано името на Христов и най-известния и търговски продукт - айрян.

Любопитното е самата "Лактима" има значителна собственост в други три компании - "Агроинж СВ" ООД, "Пи Ем Дистрибюшън" и "Булнорд груп" ООД - 40%.

Той беше президент на Локомотив (Горна Оряховица) в средата на 90-те. Оттогава датира и успешният му бизнес в региона. През 1994 г. неговата охранителна фирма ДИТО-ООД сключва договор със "Захарни заводи" да реализира част от продукцията. Местни твърдят, че това е първият сериозен финансов скок в бизнес кариерата му.

Според анализатора от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов има много въпросителни точно в този първи период на натрупване на капитали.

Тихомир Безлов: "Начинът, по който неговата компания влиза в горнооряховските захарни заводи, най-големите в България, като охранителна фирма, някакси компанията успява да контролира и доставките на суровини и продажбите, което е доста уникално за охранителна фирма. Това му дава възможност да участва в РМД-то, което приватизира захарните заводи в случая. По-късно продават на чешка компания, по-късно РМД-то продава на чешка компания собствеността и доколкото знам той тогава излиза от захарните заводи като собственик".

Призът за "Достоен българин" му бе връчен за пълното финансиране, което той осигури, за да може да продължи лечението на Мануела Горсова в Израел - момичето, което бе блъснато с джип от фигуриста Максим Стависки.

Това обаче не е изолиран случай на неговата благотворителност. Той нееднократно се е проявявал като меценат. Благодарение на него Великотърновският университет се сдоби с православен храм.

Христо Горсов - дядо на Мануела Горсова: Ако той не беше, Мануела нямаше да е жива досега. Аз нямах средства, нито синът ми имаше средства толкова. Той плати много пари на това дете, за да ѝ даде живот. И благодарение на него тя е жива.
проф. д-р Христо Бонджолов - ректор на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий": Беше един от хората, които първи дойдоха, когато ни беше най-трудно, когато бяхме почти фалирали. И дойде да помогне, не да използва фалита. Идеята за църквата, за реиновирането, за благотворителните балове за средствата, които събрахме за нея, за това, че пое ангажимента, безвъзмездно, негови фирми да довършат църквата".