Увеличава се количеството на пластмасови отпадъци в Черно море. Това са наблюденията на учените от Института по океанология във Варна, които се завърнаха от поредната експедиция.

Коя институция трябва да почиства морето от пластмаса - вижте повече подробности в прякото включване на кореспондента ни Нивелина Няголова от Варна.

Варна

Няма институция у нас, която да е длъжна да почиства пластмасовите отпадъци в морето. Морска администрация може само да санкционира корабите, ако се установи нарушение, и това най-често става със сателитни снимки, които експертите получават.

Почистването на морето от пластмасата изисква огромен технически и финансов ресурс и не всяка държава може да си го позволи.

Река Дунав е най-големият замърсител на Черно море. Пластмасовите отпадъци на половин Европа се изливат в румънски териториални води и заради южното течение се събират в района на Дуранкулак и нос Калиакра. Корабният трафик също генерира боклуци. Пластмасови полета се наблюдават по маршрута на плавателните съдове в Черно море.

Доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология-Варна при БАН: Предимно пластмаса, найлонови торбички, изхвърлени касетки, касетки даже различни размери.

Единственото, което в момента могат да правят институциите, са информационни кампании.

Мирослава Робинсон, "Басейнова дирекция"-Варна: 80% от отпадъците са от наземно базирани източници. Морето не създава отпадъци. Създаваме ги ние тук на сушата и от там те попадат в морето основно чрез речния приток и туристическите дейности.

Единствено неправителствените организации могат да почистват морето по проекти. Помагат и рибарите, но тази практика не е наложена в България.

От май тази година влезе в сила Европейската директива за пластмасовите отпадъци. Тя наложи ограничения и дори забрана за производството на някои продукти. Всяка страна членка на ЕС има срок от две години да приложи директивата в своето законодателство. Но за почистването на вече попаднали в морето пластмасови продукти решение все още няма.

Докато светът се опитва да спаси моретата и океаните от пластмасата, Световната здравна организация излезе с доклад, че пластмасовите микрочастици представляват минимален риск за здравето на хората.

Данните сочат, че всеки ден чрез храната и водата ние поглъщаме по 5 милиграма пластмаса, което е колкото една кредитна карта. Здравните експерти все пак уточняват, че предстоят още изследвания и допълване на докладите им.

Рискът за здравето от пластмасата в питейната вода е нисък

Рискът за здравето от пластмасата в питейната вода е нисък

Пластмасовите микрочастици представляват минимален риск за здравето. Това заключава Световната здравна организация в първия си доклад по въпроса. Орга...