Заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева даде интервю за БТА, в което коментира темите от посещението си във Вашингтон миналата седмица, кризите пред Европа, спекулациите с името й, както и намеците, че е била свързана с Държавна сигурност. Тя заяви, че лъжите трябва да бъдат спирани, защото отклоняват вниманието на обществото от важните теми.

Г-жо Георгиева, връщате се от Вашингтон, където участвахте в срещи със Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), посветени на конфликтите по света, миграционните вълни и тяхното отражение върху икономиката. Какво е общото виждане по тези въпроси?



Кристалина Георгиева: Тази година срещите на Световната банка и МВФ бяха доминирани от известна тревога за състоянието и перспективите на световната икономика, и в много голяма степен от темата за миграцията и бежанците. Това, което регистрирах, е, че най-сетне започва да пробива път разбирането, че това не е европейска криза, а глобален проблем. В условия, когато числото на хората, които се нуждаят от помощ да преживеят кризи, стига 125 милиона души. Ако бяха държава, щяха да бъдат 11-ата най-голяма в света, между Япония и Мексико. Около половината от тези хора са напуснали домовете си. В такива условия трябва да концентрираме вниманието си да разберем, защо това се случва, какви са перспективите и какво трябва да направим, за да се овладее и в някакво бъдеще да се коригира тази тенденция.
Участвах в няколко обсъждания на високо ниво. В тези обсъждания и във всички срещи, които имах, си задаваме три много важни въпроса.

Първо - какви са корените на тази криза. Ясно е, че вълната на екстремизъм и климатичните изменения създават феномен, който обхваща все по-голяма територия близо до Европа. Затова ние го чувстваме най-близо тук и имаме задължение да работим заедно върху това международната общност да се обедини за решаването на конфликти, например войната в Сирия; да се концентрираме върху това да ги предотвратяваме; да търсим платформа за политическо обединение по проблем, който е заплаха за целия свят. Същото важи и за проблема с климатичните изменения.

Второ - ясно е, че за Европа е много важно да може да овладее вълната от бежанци и икономически имигранти. Но трябва да обръщаме повече внимание на тези вече 1,8 милиона души, които са дошли в Европа, но и на останалите 58 милиона, които не са дошли, и да насочим енергия и финансови ресурси и към тях.

Трето - за Европа е изключително важно да научи уроците на интегриране, така че да не създаваме среда за екстремизъм на наша територия.
Миналата седмица се обявиха данните за това кой колко допринася по темата за развитие. Бях много горда за Европа, защото 2015 г. постигаме рекорд от 68 милиарда евро. Това е 15 процента повече, отколкото Европа е дала през 2014 година. Опасението, че ще пренасочим ресурси към бежанците в Европа и ще ги вземем от местата, откъдето те бягат, не се оправда. Да, влагаме пари в проблема в Европа, около 6-7 милиарда евро, но общо помощта за развитие се покачва с четири милиарда евро. Това е най-добрата инвестиция, която можем да направим - да помагаме на хората там, където те са.

Имахме възможност да обсъдим какво прави Европа. Да, трудно ни е. Не знам страна или регион в света, където да дойдат 1,8 млн. души и в кратко време това да не предизвика шок, да не е трудно. Вече имаме елементите на това как да се справим с този проблем. Първо, да създадем обща миграционна политика и политика по прием на бежанци, не да имаме 28 различни политики и практики, така че да регистрираме бежанците по един и същи начин, да им даваме еквивалентен размер на помощи, еднакво да се отнасяме към това да са обучени на местния език, да се търси възможност да помагат на икономиката, да не бъдат в тежест. Второ, много важно е укрепването и опазването на външните граници. Имаме предложение от ЕК за новата агенция за граничен и брегови контрол, и общо разбиране за повишено внимание към тази тема. Трябва да знаем тези, които идват тук, какви са - дали са бежанци, икономически имигранти или, още по-лошо, да идват тук с лоши намерения.

Това е важно и защото, ако не пазим добре външните граници, вътрешните граници, започнали да никнат, ще бъде много трудно да се свалят.
Трето, борбата с трафика на хора. Европейският проблем е най-видим, но е глобален проблем. Това е криминален бизнес, който генерира финансиране, паралелно до това от търговията с наркотици. Много вероятно е част от това финансиране да отива за радикализация. Да атакуваме този модел за нас в Европа значи партньорство с други, както правим със споразумението Турция-ЕС, но значи и да работим усилено за създаването на законни начини за хората да дойдат в Европа, да могат да се регистрират, да кандидатстват за бежанци в Ливан, Йордания, Турция, а не да идват тук по нелегален път.


Въпрос: Вашите политически действия са рационални, но реакцията на публиката е емоционална. Изследвания на общественото мнение напоследък показват, че европейците - по различни причини, включително и покрай терористичните удари в ЕС - все по-малко са съгласни да приемат, подслоняват, хранят и издържат тези хора. Временно ли е това разминаване между мненията на обществото и политиците, или вече се очертава разлом?


Кристалина Георгиева: Имаме финансова криза, икономическа криза, криза в еврозоната, криза с бежанците, криза с нашата безопасност. Когато този коктейл от кризи се превърне в средата, в която живеем, разбира се хората се чувстват притеснени за настоящето и бедещето си. Естествено те търсят начин, ако може тези проблеми да не са на нашата територия, да не трябва да се занимаваме с тях. В голяма степен този преход към по-добре управляван глобален процес на миграция ще ни помогне, защото ако знаем предварително кои са хората, които искат да дойдат в Европа и можем да сме сигурни, че това не са потенциални терористи, за нашето общество ще бъде по-лесно да ги приеме. Затова ни трябва не просто една мярка и да решим само един проблем, трябва да гледаме проблема като цяло.
Важно е да си припомним, че днес в развитите страни в Европа, САЩ, Канада, пазарът на труда изисква повече хора, с повече и различни умения, отколкото произвеждаме в нашите страни. През последните 10 години в САЩ 47 на сто от новите участници на пазара на труда са имигранти. В Европа това са 80 процента. Но сравняваме ябълки и круши. В Европа около 40-50 на сто от тези "пристигащи отвън" са движение на работна сила в рамките на ЕС. Това показва, че ни трябва динамика на пазара на труда. Важно е да сме рационални по отношение на миграционната политика, защото най-бързо интегриращите се и най-привлекателни за пазара на труда са високообразованите - чуждестранните студенти. САЩ ни водят много в това направление. Трябва да си дадем сметка, че движението на хора е малко вероятно да спре. Ако спре, с него ще спре и движението на стоки и капитали. Ако започнем да вдигаме граници, ще бъде филм, който сме гледали - нещо, което сме преживели в периода между Първата и Втората световна война.

Общественото мнение в Европа се охлади, колкото повече хора пристигат, колкото повече проблеми виждаме в това, толкова повече хората се притесняват и открито са настроени негативно към идващите. Въпреки това, когато се зададе въпрос дали всеки трябва да се спасява поединично, или ни трябва европейско решение, 2/3 от европейците казват, че този проблем не може да се решава страна по страна. Дори най-богатата страна има нужда от общо решение.

Много е важно да си отворим очите и да разбираме, че различни страни могат по различен начин да помогнат за решаването на този проблем. Да се концентрираме в това как всеки един от нас може да помогне, а не да се опитваме от всяка страна, независимо от националните особености, да изискваме едно и също. Пример - в т. нар. нови страни от ЕС имаме много по-малко традиции да живеем с хора, които са различни като етнос, религия, произход, отколкото при "старите" в ЕС. За нас 26 години се оказват много кратко време. За нашите хора е много по-страшно, особено когато тази криза се съчетава и с кризата на безопасност, с тероризма. За сметка на това нашите страни имат много повече опит в охраната на външните граници. По лоша причина, защото допреди падането на Желязната завеса не разрешавахме и птичка да прехвръкне над тези граници. Ако търсим решение на проблема, трябва да се опитваме да мобилизираме това, което всеки може да прави и да търсим единството по този начин, съзнавайки, че е проблем, който е глобален, но най-близо засега именно до нас.



Въпрос: Има виждане, че цифровизацията на европейската икономика би отнела работни места от нискообразованите имигранти, дошли със сегашната вълна. Това не са подбирани хора, с висок капацитет, и дори сега да намерят работа, в близко бъдеще могат да я загубят по тази причина.

Кристалина Георгиева: Това, което виждам в статистиката, е, че във вълната, която пристига в Европа, относително най-образовани са сирийците, макар че наистина там в последните години, в резултат на войната, нивото на образованост спадна. Все пак това е страна, която 5-6 години преди войната беше със среден доход, с 98 процента грамотност и с много висок процент на образованото население. Проблемът е, че освен сирийските бежанци, идват и много от Афганистан, с много по-ниско ниво на образованост, както и икономически имигранти от други части на света. Трябва да имаме активна миграционна политика. Ако погледнем европейската история, ще видим, че най-голямата грешка, която досега сме правили, е да не се стараем активно да интегрираме хората в културен план.


Въпрос: Контролирате бюджета на ЕС. Има ли достатъчно средства за всичко необходимо - охрана на външните граници, прием и подслоняване на бежанците? Ще бъде ли въведен данък "миграция"?


Кристалина Георгиева: В сегашния европейски бюджет успяхме да мобилизираме финансиране, което значително облекчава тежестта върху държавите от ЕС. Започнахме миналата година с 4,5 млрд. евро за миграцията в Европа и в помощ на страни като Ливан и Йордания. Сега сме на 10,5 млрд. евро - това е повече от удвояване. Постигаме го, като използваме всички възможни резерви, но и като пренасочваме финансиране. Резервите на гъвкавостта на бюджета не са безгранични. Създадохме и инструмент за помощ вътре в Европа. Доволна съм, че го направихме. Още в предишния си мандат твърдях, че не е нормално да можем да помагаме на Молдова, но не и на Румъния; на Турция, но не и на България. Логиката беше такава - "страните в ЕС са достатъчно богати, за да могат да се справят". Но светът показва, че хуманитарните кризи могат да бъдат толкова сериозни и рискови, че вътре в ЕС да се налага да имаме такъв инструмент. Създадохме го, той е 300 млн. евро за тази година и по 200 млн. за двете следващи години. Сега можем да помогнем на Гърция, където има 50 000 души (мигранти - бел. кор.). Ако има голямо бедствие, където и да е в Европа, сега можем да помогнем.

Въпросът за Европа е как можем да постигнем повече. Една част от отговора дадохме с решението със споразумението ЕС-Турция. Използвахме част от европейския бюджет, един милиард евро, а два милиарда са принос от държавите. Появяват се нови идеи, неотдавна премиерът на Италия предложи миграционен бонд, да се мобилизира кредитният рейтинг на ЕС, за да се намери допълнително финансиране. Министърът на финансите на Германия в един момент говореше, че може би трябва да се постави малък данък върху горивата като източник. Това предложение в Германия се прие не особено радушно. Трябва да мислим как да мобилизираме ресурси по-бързо за неочаквани неща. В следващия многогодишен бюджет на ЕС ще има повече пространство за гъвкаво реагиране на неочакваните проблеми. Живеем в свят на предсказуема непредсказуемост, бюджетът трябва да бъде готов.


Въпрос: От въпросите, които вълнуват света, да преминем към теми, които занимават обществото у нас. Наскоро се видяхте принудена да публикувате акта си за раждане, за да докажете името си. Като имаме предвид откога бяха спекулациите по този въпрос, защо чакахте толкова време?

Кристалина Георгиева: Бих предпочела да не ми се налага да занимавам хората със себе си и с името си. Има много по-важни теми, по които трябва да работим и заслужават нашето внимание. Но след като лъжите за името ми преляха в национална медия, почувствах се задължена към моите сънародници да им кажа истината и да затворим тази тема веднъж завинаги, за да можем да си говорим по важните въпроси.


Въпрос: Тъкмо я затворихте и се отвори нова, макар и не в национална медия, но хората трудно различават източниците на информация. Намеква се, без да се твърди, че в миналото сте имали връзки с Държавна сигурност. Какъв е отговорът Ви?


Кристалина Георгиева: Никога не съм имала връзки с Държавна сигурност (ДС), никога не съм била вербувана от ДС или който и да е друг. Това е лъжа. Когато ме поканиха да дойда в България като кандидат за еврокомисар през 2010 г., имайки предвид чувствителността в нашето общество, помолих това да бъде проверено. ГЕРБ тогава го направиха, поискаха комисията за досиетата да ме провери. Резултатът беше точно този, който очаквах - нямам никакви връзки, никога не съм имала, с ДС. Това съм сигурна, че е в архивите на комисията по досиетата. Ще Ви бъда много благодарна, ако ги консултирате и тях, за да не бъде просто моята дума, а да бъдат фактите. Отново искам да кажа - такива лъжи трябва да ги спираме, защото те отклоняват вниманието на обществото от важните теми за България, за Европа и за света.

*******

Потърсен за потвърждение, председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов уточни писмено за БТА, че Кристалина Георгиева досега е била проверявана два пъти за принадлежност към Държавна сигурност. През 2010 г. зам.-председателят на ГЕРБ е подал заявление с искане за проверка на Георгиева в качеството й на кандидат за еврокомисар. Костадинов посочва, че "след извършената проверка не се откриха документи, установяващи принадлежност на г-жа Георгиева към органите на ДС и РС на БНА". През февруари тази година Кристалина Георгиева е била проверена втори път по нейно искане и Костадинов й е съобщил, че "Комисията не установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона" за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.