Родната къща-музей на първия новобългарски учител Неофит Рилски заедно с музея "Никола Вапцаров", Веляновата къща, постоянната иконна изложба "Банска художествена школа" и църквата "Света Троица" са сред културно-историческите забележителности на Банско, които са включени и в списъка на стоте национални туристически обекта.

Банско

© Емил Михайлов / БТА

Разположена е в съседство с централния храм на Банско. Между високите дувари на черквата и родния дом на бележития български възрожденец, известен със своите енциклопедични познания и разностранни интереси, тръгва тясна калдаръмена уличка и към старинната част на града.

През 1981 г. родната къща на Никола Поппетров Бенин или Неофит Рилски, както става известен по-късно, която е културна ценност с национално значение, е превърната в музей, припомни пред репортер на БТА уредникът в музейния комплекс в Банско Владимир Баряков. Строена през 18-и век, тя е разположена в голям двор, ограден от масивни каменни зидове и тежка дървена порта.

Точна датировка на къщата няма, но тя е типична за банската архитектура и следва традицията на старите къщи-крепости. Тя е строена изключително от камък и дърво, които изобилстват в района. Този тип строителство е характерен за онова време, вероятно е от периода 1730 - 1750 г., отбелязва музейният специалист.

© Емил Михайлов / БТА

Цялата задна част на приземния етаж е заета от скривалище, а на преден план е месилнята за хляб. На втория кат са женската стая, всекидневната, някогашното килийно училище, създадено от бащата на НеофитРилски, който е бил свещеник, преддверие, което отвежда в стаята на главата на семейството. Голям чардак свързва чрез външна тераса къщата с бившите стопански постройки, където сега е подредена документална експозиция от материали, разказващи за дългогодишната многостранна и народополезна дейност на НеофитРилски. Сред тях са "Българска граматика", взаимоучителни таблици, части от гръцко-български речник, книги от личната му библиотека.

Къщата е от 18-и - началото на 19-и век и по думите на Владимир Баряков всичко е запазено в автентичния вид, обзавеждането е скромно и пренася в битуването на хората от онова време. Наблизо е Хилендарският метох, която е най-старата датирана сграда в Банско - тя е от 1749 г., и според музейния уредник едва ли е била на пусто място. Вероятно в продължение на няколко десетилетия на това място се е утвърдил този център на селището, около него започва заселването и разрастването и на останалите махали, които правят сборното селище около Банско, коментира специалистът с уговорката, че има и въпросителни, поради липсата на извори и историография за самото възникване на селището. "Но, за да стигне бащата, който е свещеник, до идеята за откриването на килийно училище в дома си някъде около 1800-ата година, това говори вече за някаква уседналост, за едно будно население", добавя Баряков.

Тази многофункционална къща има архитектурата и белезите на старите бански къщи - със скривалищата /все пак става дума за трудни времена под робство/, с дебелите каменни стени, които държат топлина през зимата и прохлада през лятото, с малките прозорчета, с характерния изнесен чардак, където през пролетните и летни месеци жените са тъчели, предели и вършели различни други домакински работи, подчертава специалистът.

Плевните и оборите, които са съществували, сега са превърнати в експозиционни зали, където са разположени материалите за живота и делото на видния български възрожденски просветител и книжовник. От тях и от беседите на музейните специалисти, които посрещат ежедневно посетители, може да се научи много.

Неофит Рилски е роден през 1793 г. в семейството на свещеник. Майка му е от един от най-богатите бански родове. Започва своето обучение в килийното училище на баща си поп Петър. От историята е известно, че повечето от децата и внуците са наследявали занаята във фамилията, казва по пози повод Владимир Баряков. Всички очаквали, че и малкият Никола Поппетров Бенин, както е светското име на бъдещия Неофит Рилски, ще поеме по стъпките на баща си. Но в този момент набира скорост Банската живописна школа. Синът на нейния основоположник Тома Вишанов - Димитър, е близък приятел с Никола и бащата поп Петър го изпраща да чиракува, за да стане зограф.

Когато през 1811 г. Тома Вишанов получава една от най-големите си поръчки - да рисува в Рилския манастир, той взима със себе си като помощници както сина си Димитър, така и неговия приятел. Само че там Никола се впечатлява много от богатата манастирска библиотека, където знаем, че се съхраняват едни от най-ценните ръкописи от времето на Втората българска държа, и в един момент съвсем зарязва четките и боите, и се отдава изключително на преписването, на четенето на тези книги, продължава разказа си Владимир Баряков.

Монасите, виждайки неговото трудолюбие и жажда за знания, го изпращат да завърши гръцкото училище в Мелник, защото по времето на робството в империята са останали да съществуват единствено гръцките и турските училища. Завръщайки се след обучението си в Мелник, той става учител във вече устроеното училище в Рилския манастир. Междувременно приема монашеския сан и от Никола Поппетров Бенин става Неофит Рилски.

През 1835 г. се открива първото българско светско училище в Габрово, чийто благодетели са Васил Априлов, Николай Палаузов, братя Мустакови и други състоятелни българи. Търси се учител, който да приеме това ново предизвикателство. И като най-знаещ и най-можещ човек, който може да се справи с тази задача, се спират именно на Неофит Рилски, отбелязва Владимир Баряков. Това, по думите му, е голяма чест, но от тук-нататък започват проблемите, защото той трябва да направи взаимоучителни таблици, трябва да напише първите пособия, по които учениците да учат. Затова заминава за Румъния, за Букурещ, където се запознава с вече набралия скорост в Европа Бел-Ланкастърски метод, известен като взаимоучителен. При него по-напредналите ученици помагат в обучението на по-малките. След като създава всички приложения, той е готов и посреща първите ученици в училището в Габрово, събрани от всички краища на поробеното Отечество. По този начин се поставят основите на новобългарското образование.

Владимир Баряков определя Неофит Рилски като явление през Българското възраждане. "Обикновено, казва той, поставяме Паисий на първо място, който от една страна е живял по-рано от него, а от друга - заради неговата "История славянобългарска". Но в онези години, говоря за времето на Неофит, когато няма въобще училище, всичко е разбито за онези 400 години от робството, да стигнеш до мисълта, че на теб и на народа ти е нужно образование, е нещо изключително. И той посвещава целия си живот на тази идея. Така написва и първата граматика през 1835 г., която издава в Крагуевац.

Основите на новобългарския език също са поставени от този човек", добавя Баряков. Той не пропуска да спомене и другите учебни помагала и пособия, които Неофит Рилски създава - по математика, история, география и за всичко, което се изучава в началното училище. "И това го прави сам човек, а сега знаем какви екипи работят и какви поразии правят в българското образование", добавя той.

По думите на Баряков най-хубавото, най-доброто, което може този възрожденски дух да създаде, е училището в Габрово, където са събрани най-будните деца от цялата поробена родина. Те се връщат след това по родните си места и по примера на Неофит откриват също училища, въвеждат същата тази Бел-Ланкастърска взаимоспомагателна метода, за да може образованието да стигне до колкото се може повече хора. А тези от тях, които не стават учители, допълва Баряков, са най-големите ни възрожденци - първите писатели, поети, художници, драматурзи, които поставят началото не само на Българското възраждане, а и основите на Третата българска държава, която се е нуждаела от такива хора - умни и знаещи.

© Емил Михайлов / БТА

Експозицията в къщата-музей представя много още интересни материали за живота и делото на видния български възрожденски просветител. Сред експонатите са негови вещи, първата българска граматика, която издава, част от книгите, които е ползвал. За съжаление, при голям пожар в Рилския манастир, изгаря и библиотеката на Неофит Рилски. Има предположение, че там е бил един от най-ценните бански преписи на "История славянобългарска". По този повод Владимир Баряков споменава как тази книжчица е повлияла на бащата на Неофит Рилски, превръщайки го от гъркоман в един наистина прекрасен родолюбец и радетел на българското, който открива в дома си и първото килийно училище в Банско.

Любопитен факт от биографията на Неофит Рилски е, че той създава първият глобус у нас. Той се съхранява в Рилския манастир, в къщата-музей в Банско има фотокопие. Като човек с енциклопедични познания и разностранни способности възобновява и Рилската певческа школа, пишейки както нотите, така и текстовете към песнопенията. Всичко това се прави от един монах, осъзнал необходимостта, че на българите им е нужно образование, образователна система, която да ги доближи до европейските стадарти и народи.

Явно Неофит Рилски е носител на будния дух на банскалии, на интереса им и вкуса към новото, отбелязва Владимир Баряков. Историкът дава като пример и будните банскалии, които обикаляли в онези времена Европа като търговци. Те донасяли не само нови стоки, но и нови идеи, които впечатляват. Това според него е заложено и закодирано в основите на банската общност.

А има ли и днес достойни наследници на Паисий и Неофит в Банско? Владимир Баряков е категоричен, че ги има. И посочва факта, че децата на Банско и до ден-днешен преписват "История славянобългарска". И това е тяхна и на учителите им самоинициатива. Два преписа са направени до момента - единият е на децата от началното училище, а другият - от средношколците от Професионалната гимназия по селско стопанство и туризъм. Учениците даже онагледявали с рисунки преписите, което ги прави един вид съавтори на историята на Паисий.

"Това означава в крайна сметка, че огънят пламва, стига да има кой да запали децата, за които сме свикнали да говорим, че в днешно време не се интересуват от история, не се интересуват от миналото, коментира Владимир Баряков. Напротив, когато има добър преподавател, добър учител, който да е близък с тях, който може да ги увлече, всичко се получава, допълва той.