В международния ден за борба срещу СПИН, асоциация по семейно планиране ни предлага един да погледнем през очите на хората, които живеят с вируса на СПИН. Днес излиза малък сборник с разкази "Наръчник за оцеляване" събрал реални истории на серопозитивни българи. Хора, които са принудени да крият заболяването си дори от лекарите, за да получат някакво лечение. Какво стои зад статистиката, с която първи декември винаги ни припомня - репортаж на Мария Чернева

Някои ще разкажат, но повечето искат да останат невидими. Те са поразени в своето най-интимно преживяване на света. И затова е толкова трудно да говорят. Но историите им трябва да се чуят.

Милен Чавров - фондация "Надежда срещу СПИН" - Защото обичайното, общото мнение е, че те са една сива маса от пропаднали хора, които се крият точно защото са пропаднали. А всъщност истината не е точно такава.

История номер 11. За един интелигентен и неразумен мъж. Тестът му разкрил вируса, но той отказал да го приеме. Не си направил потвърдително изследване, отказал се и от лечение само и само да не попадне в ролята на пациент и да го гледат с омерзение. Обадил се когато било вече твърде късно.

Мария Чернева - Успя ли, имаше ли късмет?
Милен Чавров: Не, нямаше късмет. Той беше вече с ХИВ деменция, т.е. на моменти губеше памет, губеше ориентация къде е.
Мария Чернева - А можеше да не се стига дотам, нали?
Милен Чавров - О, разбира се, ако беше започнал терапии

Красивият мъж е приел че е обречен. И е сгрешил. Може и да е било присъда, но преди 30 години, когато в България е регистриран първия серопозитивен пациент. Но от тогава нещата значително са се променили.

Проф. Тодор Кантарджиев - национален консултант по микробиология: Има толкова прекрасни лекарства за СПИН-а, които освен че се прави така, че заболяването не се развива, се прави така че се проследява количеството на микроба в човешкия организъм и винаги може да се съди за най-правилното лечение.

Антивирусните лекарства могат до толкова да подтиднат ХИВ, че да го накарат за дълго да замлъкне. Дори се смята, че вероятността серопозитивен на лечение да зарази друг е само теоретична. А и отдавна инфекцията вече се приема за хронична.

Проф. Тодор Кантарджиев: Вече вирусът не е същия, поведението не е същото, лечението не е същото и диагностиката не е същата.
Мария Чернева - Не му е в интерес на вируса да те убие веднага, иска да живее по-дълго с теб
Проф. Кантарджиев - Много добре го казахте. Вирусът иска да живее дълго време и ние му помагаме в това отношение. С лекарствата живота се продължава. Лекуваните пациенти със СПИН живеят толкова, колкото биха живели и без СПИН.
Мария Чернева - Познавате ли пациент номер 1?
Милен Чавров - Пациент номер 1 не познавам, но пациент номер 3 ,6, 9. Живи са, здрави са работят и живеят.
Мария Чернева - Това е за добър сигнал, че с лечение биха могли.
Милен Чавров - Ами е съвсем нормално аз не знам вече към кого да е този сигнал, защото като че ли до лекарите като че ли по презумпция голяма част не искат да чуят такъв сигнал, не искат да прочистят, не искат да разберат

Факт, който често излиза от истинските истории. Като в разказа за жената получила тежка криза. Линейката я разхождала между три болници, които въпреки нуждата от спешна помощ, отказвали да я приемат. Защото добросъвестно уведомила, че е серопозитивна.

Как се живее в България с диагноза СПИН?

Как се живее в България с диагноза СПИН?

Днес излиза малък сборник с разкази - Наръчник за оцеляване, събрал реални истории на серопозитивни българи. Хора, които са принудени да крият заболяв...