Насред общата тревога и притеснения за съдбата на европейския проект след излизането на Великобритания от ЕС, май никой не обърна внимание на това как едни малки съседни страни, които имат статута на кандидати за членство в Съюза, приемат решението на 52-та процента британци. Особено една съседна държава на югозапад от нас, която си бе внушила, че Лондон е най-верният съюзник на Скопие по евроатлантическия път.

За нас, вече минали по този път, сравнението на Скопие с Лондон си беше първокласен виц, поредният продукт на местния провинциализъм и комплексарщина, ама я попитайте някой жител на Скопие, пък да чуете и да видите как ще ви отговори. С пълна убеденост ще ви каже, че, хайде, от него да мине, Скопие си е направо малкият Лондон. Ето, имаме двуетажни червени автобуси в градския транспорт, както в Лондон. Вярно, китайско производство и на втория етаж е толкова ниско, че само азиатци могат да се движат изправени, ама са двуетажни. Като в Англия. Второ, и Вардар е плавателна както Темза, е, ние имаме само три древни фрегати, закотвени на специални бетонни площадки по брега на реката, които превърнахме в скъпи ресторанти и кафенета, ама като погледнеш - речен флот. Като в Темза. Е, не плува. Трето, я вижте колко паметници направихме в центъра на Скопие, също като в Лондон. И четвърто, както в английската столица ще построим в средата на Вардар „панорамско търкало”, както наричат оттатък Виенското колело. Та, от най-високата му точка да се вижда целия паноптикум от паметници и нови стириопорни фасади на държавните институции, като почнеш от сградите на правителството та до ... където искаш. Местен барок. А, бе, както в Лондон. Напоследък е малко поизцапан от боите на Шарената революция, ама това пък на места е доста симпатично.

Извън шегата, ама някои от моите колеги и приятели журналисти са истински притеснени от британският случай. Но не толкова заради съдбата на обединена Европа, а от реакцията на местния човек. Неговият първосигнален импулс го накара да извика - "къде сме тръгнали, не ни трябва да влизаме в нещо, което почна да се разпада. Я, как хубаво си живеем без Европейски съюз и Брюксел, пък и колко години оттам ни намират грешки и неизпълнени реформи, та не започват преговори с нас". Една такава реакция, характерна за македонския манталитет, плаши с перспективата си да увеличи евроскептичните настроения в Македония, въпреки уверенията на политиците, с европейския рейтинг в страната всичко е наред. Той продължавал и щял да продължава да бъде достатъчно висок за да не поставя под съмнение евроатлантическия курс на държавата. Независимо от това, коя партия е на власт край Вардар. Даже чета, колегата Тодор Пендаров смята, че сега е истинският момент и в Македония да се проведе референдум за да се пита обикновеният гражданин иска ли страната му да влиза в Европейския съюз или не. Не че когато Скопие преди години депозира молбата си за членство, някой попита същите тези хора да се прави ли това или не. Казаха - имаме пълен политически, обществен и етнически консенсус за влизането ни в НАТО и в ЕС, при това над 90 процента - по-малко за НАТО и повече за ЕС. И така си върви.

Погледната в очите и сериозно, истината не приятна за политическите елити в Скопие. Великобритания наистина бе страната-членка на ЕС, пък и от „подиума”, както казват спортните коментатори, значи, в първата тройка, която най-сериозно подкрепяше кандидатурата на Македония за членство. Сега тази „лоби група” няма да я има. Второ, македонците сериозно се тревожат, че в следващите месеци и години Европейският съюз ще има много по-сериозни вътрешни проблеми за решаване отколкото да го разширява с нови членки. Просто на брюкселската администрация няма да й е до това. Във вътрешен план това би означавало, че един от най-сигурните предизборни аргументи на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски – гласувайте за мене, защото аз ще ви вкарам в Европа, може би ще загуби своята пропагандна стойност при следващия вот, когато и да е той. Трето, европейският проект стартира и за да постави под контрол национализмите на континента, особено на Балканите. Каквото и да се говори, след 23 юни този проект няма да е същият. В Скопие предполагат, че с излизането на Британия идва времето на връщане на ксенофобията, антиемигрантската политика и шовинизма. Все явления, които имат почва в македонската обществена и политическа тъкан. И които много лесно могат да бъдат възпламенени, особено когато си извън системата от европейски контролни механизми. И е много предвидимо, макар че никак не би било приятно, в тази обща ситуация Брюксел да вдигне ръце от Македония. Каквото и да означава това.

И Никола Груевски да продължи да харчи милиони, за да докара работата до там, че Скопие да прилича досущ на Лондон.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 8:00, 20 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----