Македония стигна и до избори

По стара парламентарна традиция, съботата преди изборния ден е време за размисъл, както у нас, така и при братовчедите. Ама какво да размишляваш - обещанията са изречени, програмите са представени /макар че няма никаква гаранция, че някой ги е чел/, въдиците са хвърлени, гафовете са направени. Последният от тях е на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски.

В патоса си да уязви своя основен личен и политически противник - първия човек на социалдемократите и на опозицията Зоран Заев, на митинг в близкия до българската граница градец Делчево Груевски заяви, че ако Гоце Делчев, на когото е кръстен въпросният градец, е жив, няма да се церемони с хора като Заев, а направо ще му прати Андон Кьосето. Два дни преди това Заев направи предизборна проява в Делчево, където също се заигра с патрона на града. Та, в отговор на неговите заигравки, Груевски даде да се разбере, че Андон Кьосето ще свърши работата. А работата на Кьосето е била да изпълнява присъдите на дейци от революционното движение, които са се отклонили от пътя, или пък на наказани от Организациятаместни хора или провинили се турци. Както се казва, Андон Лазов - Кьосето е бил палачът, чиято роля и до днес се оспорва. До толкова, че когато преди две –три години негов паметник бе поставен в центъра на Скопие, досами сградата на македонския Върховен съд, в цялата страна се вдигна страшна олелия. Най-вече заради това, че първо, Кьсето не заслужавал паметник, второ, че ако все пак някой е решил да му го издига, би трябвало да внимава или да промени интерпретацията, за да не би каменният Антон да плаши хората наоколо. Защото той и до днес си стои горе,на постамента, извадил калъча, с който е клал наляво и надясно. А бе, терорист и касапин, би казал някой днес във времето на политическата коректност... Но дали наистина е така?

Професор Владо Поповски, бившият министър на правосъдието и на отбраната и първият директор на новосформираната македонска Агенция за разузнаване видя в мястото на паметника намек, че сегашното македонско правосъдие е горе-долу също такова, каквото е било преди век. Професорът, който ги знае работите около историята на ВМРО, посочи, че Кьосето все пак не изпълнил нито една присъда, която да не е била наредена от Гоце Делчев. Това, от сегашна гледна точка, смята професорът, би могло да означава авторитетът и делото на Делчев да се постави в режим на ревизия. Все пак, каза Поповски, локацията на паметника на Кьосето не е пред сградата на Върховния съд, не е дори и в Скопие, а евентуално някъде в провинцията и особено на място, което е свързано с живота на Андон Лазов. Ама, ако може, да е по- скритичко.

Разказах всичко това защото думите на Груевски в Делчево по отношение на Заев предизвикаха истинска буря сред опозицията. Е, както Заев вдигна удобна „топка над мрежата” с идеята си за двуезичност на цялата територия на Македония, от което Груевски се възползва да направи анти-Заев кампания, така сега социалдемократите се нахвърлиха срещу Груевски, обвинявайки го, че призовава към физическа ликвидация на лидера на опозицията. Даже поискаха прокуратурата да се сезира и да вземе отношение.

Е, Груевски се опита да се оправдае, че е имал предвид времето от преди век и повече, когато Делчев е бил жив и че съвременни паралели не бива да се правят, но кой ти слуша. Даже някои колеги-журналисти се опитаха да потърсят кой би могъл да бъде сегашния Андон Лазов, като се фокусираха главно в групата бодигардове на Груевски, където има няколко физиономии, които, без да ги питаш, винаги можеш да ги арестуваш - все има за какво.

Даже колегата Сашо Кокаланов направи от Кьосето и Груевски герои на виц, който у нас се върти, ама с нашенски герои: пътуват Груевски и неговото съвременно Кьосе, пред колата им, прословутият Мерцедес за 550 000 евро изведнъж изскача свиня. Шофьорът Кьосе не успява да реагира и блъска свинята. Груевски, нали е народен човек, вади 200 евро и казва на шофьора - иди до селото, питай чия е свинята и дай парите на човека. Тръгнал шофьорът, нашето модерно Кьосе, качил мъртвата свиня в багажника, а Груевски го чака, чака ли и чака. Минават час-два, три, по едно време Кьосето се връща пиян-залян и Груевски го пита- защо закъсня, какво беше това? Ами, отговаря Кьосето/ съвременното/ отидох в селото, влязох в кафаната, а там пълно с хора, и казах: Аз съм шофьорът на Груевски, убих тази свиня. И като почна една черпня, та до сега. Сашо Кокаланов, някогашният главен редактор на ежедневника „Дневник” от Скопие го разказва... Майтапи със сериозни неща, май.

Иначе този път в кампанията българската тема бе спестена. Е, на едно - две места отново бе хвърлено обещание за изграждането на жп линията от Скопие до София. Ама още това обещание не бе изстинало, когато се появи публикация, че влаковата връзка до София нямало да бъде готова още години наред, най-рано да я чакаме в 2024 година.

Спомням си датата 12 октомври 1994 година, когато тогавашният премиер, социалдемократът Бранко Цървенковски направи първата копка на жп линията и обеща, че само след година първият влак от Скопие ще влезе в Софийската гара. И тогава предстояха избори, парламентарни и президентски заедно, които Цървенковски спечели. Та, колко години ще станат до 2024-а, май 30 /тридесет/, още веднъж- 30 /ТРИДЕСЕТ/.