Майстор ковач от село Дъбова махала създава изкуство

Петър Иванов влязъл в работилница, когато бил на пет. В Дъбова махала се върнал, когато закрили предприятието, в което работел. Наследил е занаята от дядо си, а той пък от своя, но не на всеки в семейството се отдава.

Петър Иванов, ковач: Това, то си идва отвътре. Това не се учи. То не е стихотворение. То трябва да ти идва отвътре. Идва ли отвътре, ще станат нещата.

Работилницата не е по- различна от тази на дядо му, само е по-голяма.

Петър Иванов, ковач: Ковашкият занаят повече от инструментите трябва да си ги направиш ти, отколкото да ги купуваш… Нали виждате с кой чук работя, повече с големия чук. Аз го усещам на ръката си.

И защото желязото се кове докато е горещо, работи бързо, а понякога дори без да знае как точно ще се получи. Когато работи, прави всичко така, че сам да е доволен, за да се хареса и на другите.

Петър Иванов, ковач: За мене е по-важното да дам всичко от себе си, когато го правя на човек и да го направя с любов. Искам като отиде и го погледне, да не може да намери на него дефект.

Казва, че в занаята останали само няколко души в страната.

Петър Иванов, ковач: Може би да сме около десетина човека. Нека да са 12, но не вярвам да са толкова. Сега няма да ги смятам тия, които са станали от една година и са почнали да казват, че са майстори.

Смята, че в бранша по между си трябва да се подкрепят, защото евтините имитации изместват занаята.