Започна историческата Среща на върха в София. Лидерите на 28-те държави от Европейския съюз преговарят със страните от Западните Балкани. Това е най-голямото събитие в рамките на българското европредседателство, среща в този формат се случва за първи път от 15 години насам. Домакин е премиерът Бойко Борисов, който лично посрещна лидерите на Франция, Германия и Великобритания. Основната тема на разговорите днес е свързаността на страните от Западните Балкани и дигиталната сигурност.

Последната подобна среща е от 2003 г. в Солун. За днешната среща в София пристигнаха лидерите на 28-те страни членки на евросъюза, както и шест от Западните Балкани, които се стремят да получат покана за членство - Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина. Официално темите са две - пътят към евроинтеграция на страните от Западните Балкани, както и свързаността на страните в региона - енергийна, транспортна, инфраструктурна и икономическа. Председателстващ тази среща е председателят на Европейския съвет Доналд Туск, а официален домакин е българският премиер Бойко Борисов. Именно премиерът малко след 10 ч. излезе да посрещне Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Тереза Мей, които заедно дойдоха пеша до Националния дворец на културата.

Бойко Борисов, министър-председател на България: Аз мисля, че това, че абсолютно всички дойдоха, е добър знак, това, че всички разбират колко са важни Западните Балкани, също е добър знак. Разбира се, всички имат своите притеснения, кой по-напред, кой по-назад, но затова именно след 15 години пауза след срещата в Солун, където е дадена перспектива на България и Румъния, днес имаме шанс отново да говорим.
Ангела Меркел - канцлер на Германия: Имахме снощи един много важен дебат за иновациите в Европа и решихме да работим съвместно още по-интензивно за бъдещата дигитализация. Занимахме се и с Иранското споразумение. Всички в ЕС са на мнение, че това споразумение не е съвършено, но трябва да останем при него и на тази основа трябва да говорим с Иран по нови теми. Например балистичната ракетна програма. Насочихме поглед върху търговията. Имаме съвместна позиция по отношенията със Съединените щати как трябва да отвърнем реципрочно на бариерите, които се поставят пред нас и днес ще се занимаем с въпроса за Западните Балкани. Господин Бойко Борисов като министър-председател на България извърши много работа по този въпрос. Ние всички искаме да имаме едни сигурни западни балкани, които да се развиват чудесно икономически вбъдеще.
Тереза Мей, министър-председател на Великобритания: Щастлива съм, че Великобритания ще е домакин на петата годишна среща за Западните Балкани от Берлинския процес през юли и на нея ще продължим да градим върху постигнатото тук. Мисля, че това, което виждаме днес, е как в Европа можем да работим заедно, за да подсигурим повече стабилност и просперитет за Западните Балкани.
Еманюел Макрон, президент на Франция: Европа е тук, тя е обединена. Снощи имахме дискусии върху теми, които са на дневен ред. Що се отнася до Иран от самото начало Европа има единна позиция с волята за мир и стабилност в региона. Споразумението от 2015 г. е важен елемент от това равновесие, затова ние го поддържаме. Запазихме рамката на споразумението независимо от американската позиция. Споразумението от 2015-та има нужда да бъде допълнено с договор за ядрената активност на Иран след 2020-та. Трябва да се гледа предпазливо на ново разширяване на Евросъюза, в момента текат дискусии. Трябва да се помага на страни, които извършват реформи и напредват към Европа. Това е геостратегичски избор, който е и мой.
Себастиан Курц - канцлер на Австрия: Виждаме една добра перспектива за държавите от Западните Балкани. Всички тези държави трябва да поемат своя път към ЕС. Тези държави не само географски, но и емоционално са част от Европа. И там австрийската позиция е много ясна - ние подкрепяме тези държави по пътя им към ЕС. От първи юли започваме нашето председателство и ще се стремим да ги подкрепяме, особено за Сърбия и Черна гора сме много оптимистични. Надявам се, че Македония и другите държави ще решат споровете помежду си.
Йоханес Хан - еврокомисар по политиката за разширяване на ЕС: Всички от Западните Балкани имат еднаква възможност, еднакви перспективи, но разбира се пътят е индивидуален. Така че зависи и от това държавите колко бързо те ще се придвижват напред в посока Европа. Посочили сме дата. Ние сме сериозни от наша страна. Това една амбициозна задача.
Антонио Таяни - председател на Европейския парламент: Ние трябва да работим за стабилността в Западните Балкани. Има много страни, които са кандидати за влизане в ЕС - Черна гора, Сърбия и др. Съществуват обаче при тях проблеми, свързани с тероризма, с миграцията и моето предложение би било един пакет, който да съдържа финанси за изграждането на инфраструктура, за ж.п. линии, за дигиталната инфраструктура, които напълно ще подкрепят предложението на комисар Габриел за дигитализацията, за въвеждането на WiFi услуги. Мисля, че е възможно да се постигне някакво съгласие за 2025 г. за Сърбия и Черна гора.
© БТА / AP
Започна срещата на върха ЕС - Западните Балкани в София

Започна срещата на върха ЕС - Западните Балкани в София

Започна историческата Среща на върха в София. Лидерите на 28-те държави от ЕС преговарят със страните от Западните Балкани. Това е най-голямото събити...