На днешния ден преди 30 години, на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски" се провежда първият свободен митинг след падането на Тодор Живков от власт. На него са както членове на БКП, така и хора от зараждащата се синя опозиция. Това, което обединява всички, е стремежът към демокрация.

Елиана Димитрова припомня събитията.

18 ноември 1989-та, събота, 11 часа. Площадът е препълнен, има хора дори по покривите и дърветата. В пресата числеността им варира от 50 до 150 хиляди. Водещ на митинга е Александър Каракачанов, тогава секретар на "Екогласност ".

Александър Каракачанов: "Ал. Невски" не е чак толкова голям, там да са били 20, 30, 40, но максимум, даже и това ми се вижда много, но не е важното даже толкова бройката. Важно е ефекта, който произведе върху цялото общество.

Изминала е седмица след падането на Тодор Живков от власт. На площада са бъдещите създатели на СДС, начело с Жельо Желев.Тук са обаче и комунисти като Анжел Вагенщайн и Георги Мишев, на които съвсем скоро са върнати отнетите партийни билети. Д-р Петър Берон участва в митинга като активист на "Екогласност ".

Д-р Петър Берон: Самият митинг беше до голяма степен иницииран от самите комунисти, защото беше идеята да се подкрепи новото управление след падането на Живков.

По думите на Петър Берон, Анжел Вагенщайн му предложил да направят голям митинг. Отпечатали и специален афиш, подписан от "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството", "Екогласност " и " Подкрепа ". А какво е обединило в този момент комунисти и дисиденти? Безспорно думатата е "демокрация". Пръв на този митинг говори Петко Симеонов, основател на "Клуба".

Петко Симеонов, 18.11.1989: Да се проведат предсрочни, свободни избори, в изборите да има възможност да се кандидатира всеки български гражданин без каквито и да е политически ограничения.

Митингът дава вот на доверие на Петър Младенов, новият генерален секретар на БКП, но с условие.

Д-р Петър Берон: Дадохме да се разбере, че ако не развиват демократичните процеси и той ще се отиде като Живков.

На този митинг Румен Воденичаров за първи път използва думите "дами и господа", нарича Петър Младенов "господин", а не "другар" и получава освирквания.

Александър Каракачанов: Едно от запомнящите се слова беше словото на един такъв екземпляр имаше Петър Гогов, ако не се лъжа, който каза - "Ние не искаме кожите на комунистите по стените" и всички разбраха, че това иска.

Говорят и писателите Радой Ралин, Блага Димитрова, Георги Мишев, учените Кирил Василев и Чавдар Кюранов, актьорът Петър Слабаков.

Блага Димитрова, 18.11. 1989: Някога България бе позната по света с името "страна на розите", а монополът на самодържавието я превърна в "страна на склерозите".

Резолюцията на митига прочита бъдещият президент Жельо Желев.

Д-р Жельо Желев, 18.11. 1989: Налага се да бъдат взети екстренни мерки, които да ликвидират най- уродливите образувания от личния режим на Тодор Живков и да отворят широко пътя за демократични преобразования във всички сфери на социалния живот.
Александър Каракачанов: Мисля, че се получи много хубав митинг, защото ентусиазмът беше точно сега, така да се каже, тръгваше ентусиазмът на хората.

Охранителите на митинга, за да се отличават, носят сини ленти. Малко по- късно това ще стане цветът на СДС. Малко по- късно, хората присъствали тук, ще влязат в различни партии и ще започнат да се делят на сини и червени.

Вижте повече за кампанията 30 години демокрация