10 години по-рано този дял е бил 4,5%. През 2017 г. България се нарежда на 6-то място сред 28-те държави от Европейския съюз по мобилност на своето население.

Данните показват, че близо 70% от българите, които през 2017 г. живеят в други европейски държави, имат работа.

Най-висок дял на мобилност през миналата година статистиката отчита за Румъния - 19,7%, а най-нисък - 1% за Германия.

Увеличението на българските изселници спрямо 2007 г. - 8 процентни пункта - е четвърто в Съюза. Румъния е с най-високия ръст от 12,3. Делът на заминалите намалява единствено в Кипър, като през 2007 г. той е бил 7,1%, а през 2017 г. - 3,9%.

За повечето страни-членки важи тенденцията голяма част от изселниците им да са високообразовани, докато в България, Хърватия, Португалия, Литва, Латвия и Естония делът на висшистите сред местното население е по-висок, отколкото сред тези, които са заминали.

Проучването на Евростат показва, че 3,8% от европейците в работоспособна възраст живеят в друга държава от Европейския съюз.

Според данни на Националния статистически институт през 2017 г. 31 586 българи са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, а всеки втори емигрант е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти - на възраст под 20г. , са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2017 г. 25 597 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.