Надписи, открити в храма “Св.София“ в Истанбул от доцент Тома Томов от НБУ, обръщат представата ни за управлението на цар Иван Шишман. Те доказват, че българският владетел е водел умела политика за отстояване на националните интереси в запазването на държавата от постоянните атаки на османци и византийци, противно на твърденията, че е бил слаб и нерешителен управник.

Доцент Тома Томов е специалист по балканска и средиземноморска история. Изследванията му са свързани с храма-музей "Св. София" в Константинопол, днешен Истанбул. Там той е открил множество надписи, издълбани в стените, които са на кирилица и глаголица. Те вече са публикувани като научни факти. При разчитането и тълкуването на два от своеобразните средновековни графити, ученият се натъква на изписани имена на български боляри, които фигурират и в други писмени източници от онова време - в препис на Синодика на Борил. Това потвърждава, че тези боляри - Арцо и Тудор, са били пратени в Константинопол, за да пазят сестрата на Иван Шишман Мария-Тамара, която е съпруга на Андроник - синът на византийския император.

Доц. Тома Томов, НБУ: По-скоро ги е изпратил двамата на помощ на своята сестра. Мястото, където е открит този надпис или по-скоро подпис, е доста интересно. Това е до т.нар. ложа на императрицата. В храма "Св. София" византийската императрица си има едно определено място, в галерията на втория етаж - западната галерия в центъра. По това време - в края на 14 век - синът на императора узурпира властта в Константинопол и праща баща си в тъмница. Мисията на двамата български боляри най-вероятно е била, заедно с техните войници да охраняват младото императорско семейство. По-късно с помощта на османците старият император Йоан 5 Палеолог отново се връща на трона, а Иван Шишман е принуден да мине на негова страна, за да защити придобивките си по време на властта на Андроник.

Това, според доцент Тома Томов, по безспорен начин доказва, че младият Иван Шишман е водел активна политика, сключвайки съюзи и с византийци, и с османци, за да пази интересите на България в бурния и несигурен 14 век. Това оборва категорично общоприетата теза, че Шишман е бил слаб и несигурен владетел.