На 81 години си отиде големият литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик проф. Никола Георгиев. Повече от 45 години той преподаваше „Теория на литературата“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Преди промените професор Георгиев е смятан за дисидент, дори през 60-70-те години правят опити да го уволнят. Обвиняват го, че преподава "разни буржоазни идеи".

След 10 ноември 1989 г. също не е сред любимците - новата власт не е доволна, че не е получила категорична подкрепа от него. Но въпреки това го канят за посланик, културно аташе, дори за президент. Той отказва.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София и Българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност".

Става доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература" (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.

Доктор хонорис кауза е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

През 2000 г. получава Хердерова награда за литература.