На Голяма Богородица почитаме медиците, загинали докато спасяват човешки живот. Националният Ден на спасението беше отбелязан с церемония пред паметника във ВМА, с едноминутно мълчание и с вой на сирени от линейки в цялата страна. В Деня на спасението избрахме да ви разкажем историята на лекар, който многократно се е срещал с опасности по време на военни мисии.

Тежки хирургични операции като част от нормалния работен ден и пет мисии зад граница. Работата в полеви болници и бежански лагери в Иран, Афганистан и по време на Косовската криза са част от професионалния път на началника на ВМА полк. проф. Венцислав Мутафчийски. На места и ситуации, в които опасността за живота е съвсем реална.

Полк. проф. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА: На връх Нова година на моята мисия избухна една ракета на около 100 м от палатката, в която празнувахме, което ни отрезви - че е Нова година, но не за всички и второ - че трябва да сме нащрек.

130 български лекари и повече от 20 мецицински сестри са загубили своя живот, докато спасяват друг. В основата на Деня на спасението обаче е историята на д-р Стефан Черкезов, който на този ден, през 1963 г., спасявя 47 души от горящ автобус. Ден по-късно умира от своите рани.

Полк. проф. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА: Аз мисля, че е чест за България, че за първи път в ЕС има място, където се празнува такъв празник. Много малко се говори, затова че медицинските екипи могат да работят под непосредствена заплаха за живота, че медицинската професия е един непрестанен риск. Най-милото е, когато ми се обади пациент, когото съм оперирал преди 10-15 години и не забравя деня и ми казва: Вие не ме помните, но аз Ви помня и съм Ви задължен и благодарен до гроб. Вие ми спасихте на този ден живота. Чудесна новина!

В деня, когато отдаваме почит на загиналите медиции проф. Мурафчийски пожела на своите колеги никога да не забравят, че състраданието е в основата на професията. И да си лекар преди всичко означава да си човек с душа.