Националният литературен музей празнува 40 години с изложба

Ноември 1913 г. Любимата на Яворов - Лора слага край на живота си. Година по-късно и дни преди да я последва, поетът заменя името на стихотворението "Стон" с нейното, а часове преди да натисне спусъка, изпушва последната цигара.

Румяна Пенчева, куратор: "Тази витрина е побрала два живота, две съдби. Едва ли има българин, които да не знае драматичната история между Лора и Яворов. Това са неща, които много от тях пазим единствено в хранилищата си. Показваме ги само при изключителни случаи."

Портретът на Пенчо Славейко до този на Мара Белчева, свидетелството за адвокатска правоспособност на Алеко Константинов и снимка, запечатала последните часове от живота на Щастливеца са само част от предметите, които разказват за великите хора на словото. Специалното място е за Патриарха на българската литература и всеизвестната му сребърна лира.

Иван Вазов бил един от първите жители на София, които разполагали с домашен телефон. Народният поет обаче така и не свикнал с подаръка на министър Стоян Омарчевски. Заради паническия ужас от апарата винаги молел някой друг да го вдигне, когато позвъни.

Пламен Крайски, директор на Националния литературен музей: "Тази изложба искам да пътува в страната идната година, за да разберат българите, че литературната памет е особено важна в нашия живот сега, когато говорим за промени в образованието и в културата."

Изложбата ще остане в Музея за история на София до 4 декември. А за своята 40-годишнина работещите в Националния литературен музей си пожелаха нова сграда, в която да покажат и богатството от архивите, останали скрити в хранилищата.