Двете основни партии в България звучат все по-социално. Или откровено популистки.

ГЕРБ ще прави средна заплата от 1500 лв. Ще вдигне двойно заплатите на учителите и ще обърне внимание на здравеопазването, което излиза като приоритет според вътрешнопартийно допитване. Няма вече да говори само за магистрали, ще акцентира на това, че „асфалтът не се яде“. И – респективно – ще трябва да има и нещо за ядене.

БСП ще вдига заплати и данъци, ще съживява индустрията, ще прави „Белене“ и демографски бум. И какво ли още не.

Двете основни партии в България звучат все по-социално. Или откровено популистки.

В същото време и двете формации зазвучават все по-националистически. За БСП това не е новост – тази партия винаги е била консервативната, традиционалистката сила в България. За ГЕРБ обаче опитът да се „национализират“ е сравнително нов. Не че Борисов отдавна не се мъчи да звучи като Орбан, но идеята утре да управлява с Патриотите е сравнително нова.

Накратко: в началото на кампанията БСП е себе си, но по-енергична, а ГЕРБ става БСП. В България властва смес от национализъм и социализъм. Центърът в българския политически живот се измества все по-наляво. И на изток, но това друга тема, макар и свързана.

Като става дума за национални и социални послания, и Патриотите, и Марешки и бездруго отдавна си звучат така. Патриотите са монополист в национализма, но напоследък зазвучаха все по-социално: 300 лв пенсия и нищо друго!

А ДПС още по-отдавна играе ролята на социален синдикат на маргинализирани групи в обществото. Напоследък тръгна да добавя и внушението, че е всъщност... българска патриотична партия – в противовес на потенциално турско влияние.

Ето как всички, лека-полека, зазвучават в един глас: нация, традиция, мигрантите вън и все по-големи пенсии-заплати-и-всичко-останало.

И сега, внимание: дори Реформаторският блок започна да го прави. Последното място, от което очаквате да чуете национализъм със социална подправка, е точно РБ. Но последните изявления на Петър Москов и Даниел Вълчев звучат все по-консервативно и все по-малко либерално. Чуйте метафората на Москов за Кончита Вурст или обяснението на Даниел Вълчев за правата и задълженията на малцинствените групи в обществото.

България трайно навлиза в епохата на националконсервативните и социалноконсервативните приказки. Табуизирани и наритани в ъгъла в хода на прехода, националната и социалната идея, сега се връщат с известно историческо злорадство, а често – дори и като патология.

Проблемът на коктейла национализъм и социализъм, е, че първата историческа асоциация хич не е приятна. Хубавото в нашия случай е, че не сме общество на крайностите. Пък и това с националсоциалните послания сме го виждали много пъти – кой ли не говореше така в последните десетилетия. Все идваха нови популисти, все с тези послания. Единственото леко ново е, че... вече целият Западен свят звучи така. Но и с това ще се справим. С какво ли не сме се справяли!?

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Първан Симеонов


Опит за баланс

21.01.2017


Планът "Цачева"

03.10.2016


Плюсове и минуси на генерал Радев

20.08.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 16 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----