Двете основни партии в България звучат все по-социално. Или откровено популистки.

ГЕРБ ще прави средна заплата от 1500 лв. Ще вдигне двойно заплатите на учителите и ще обърне внимание на здравеопазването, което излиза като приоритет според вътрешнопартийно допитване. Няма вече да говори само за магистрали, ще акцентира на това, че „асфалтът не се яде“. И – респективно – ще трябва да има и нещо за ядене.

БСП ще вдига заплати и данъци, ще съживява индустрията, ще прави „Белене“ и демографски бум. И какво ли още не.

Двете основни партии в България звучат все по-социално. Или откровено популистки.

В същото време и двете формации зазвучават все по-националистически. За БСП това не е новост – тази партия винаги е била консервативната, традиционалистката сила в България. За ГЕРБ обаче опитът да се „национализират“ е сравнително нов. Не че Борисов отдавна не се мъчи да звучи като Орбан, но идеята утре да управлява с Патриотите е сравнително нова.

Накратко: в началото на кампанията БСП е себе си, но по-енергична, а ГЕРБ става БСП. В България властва смес от национализъм и социализъм. Центърът в българския политически живот се измества все по-наляво. И на изток, но това друга тема, макар и свързана.

Като става дума за национални и социални послания, и Патриотите, и Марешки и бездруго отдавна си звучат така. Патриотите са монополист в национализма, но напоследък зазвучаха все по-социално: 300 лв пенсия и нищо друго!

А ДПС още по-отдавна играе ролята на социален синдикат на маргинализирани групи в обществото. Напоследък тръгна да добавя и внушението, че е всъщност... българска патриотична партия – в противовес на потенциално турско влияние.

Ето как всички, лека-полека, зазвучават в един глас: нация, традиция, мигрантите вън и все по-големи пенсии-заплати-и-всичко-останало.

И сега, внимание: дори Реформаторският блок започна да го прави. Последното място, от което очаквате да чуете национализъм със социална подправка, е точно РБ. Но последните изявления на Петър Москов и Даниел Вълчев звучат все по-консервативно и все по-малко либерално. Чуйте метафората на Москов за Кончита Вурст или обяснението на Даниел Вълчев за правата и задълженията на малцинствените групи в обществото.

България трайно навлиза в епохата на националконсервативните и социалноконсервативните приказки. Табуизирани и наритани в ъгъла в хода на прехода, националната и социалната идея, сега се връщат с известно историческо злорадство, а често – дори и като патология.

Проблемът на коктейла национализъм и социализъм, е, че първата историческа асоциация хич не е приятна. Хубавото в нашия случай е, че не сме общество на крайностите. Пък и това с националсоциалните послания сме го виждали много пъти – кой ли не говореше така в последните десетилетия. Все идваха нови популисти, все с тези послания. Единственото леко ново е, че... вече целият Западен свят звучи така. Но и с това ще се справим. С какво ли не сме се справяли!?

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Първан Симеонов


Опит за баланс

21.01.2017


Планът "Цачева"

03.10.2016


Плюсове и минуси на генерал Радев

20.08.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 12:00, 20 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----