Днес се навършват 76 години от разстрела на големия български поет Никола Вапцаров. На улица "Ангел Кънчев" в столицата, където е било и последното жилище на поета, се представя за първи път пред публика червеният бележник на Никола Вапцаров.

Малкото червено тефтерче пази спомена от последните години живот на поета Никола Вапцаров. 30 май 1941 г. - при ареста на Вапцаров, той току-що е написал стихотворението „Пролет“ („Отвънка ухае на люляк“). Това е и първият запис в червения бележник. Между страниците му остават още: „Война“, както и „Не, сега не е за поезия...“.

Катя Зографова - литературен историк и критик, главен уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“, София: Едно стихотворение, в което провижда как мастилото се превръща в кръв. Страшно и незавършено произведение, което е едно пророчество, едно предчувствие за неговата гибел само след година.

В къщата-музей се пази и част от словото на писателя Светослав Минков пред съда, с което той успява да спаси Вапцаров при първия процес срещу него. В това слово се казва, че стиховете на Вапцаров не са написани набързо, не са политически ограничени, а са нежни и с гражданско чувство.

Катя Зографова - литературен историк и критик, главен уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“, София: Години по-късно чувствителния и свръхинтелигентен Светослав Минков ще обвинява себе си затова, че ако не беше защитил Вапцаров така категорично, той може би щеше да бъде затворен и може би така щеше да бъде спасен.

Вапцаров получава почетната международна награда за мир, която днес се съхранява в неговата къща.