И понеже македонската тема, която като приливна вълна отново ни залива, ще бъде актуална достатъчно дълго, за да и посветим нашето внимание на това място, днес се спирам на едно събитие, за което писахме няколко пъти. Но се налага пак да пишем, защото е разположено удобно в целия контекст на кризата в Западните Балкани, част от която е и македонската приливна вълна.

© БТА

Става дума за нашия стар познат Рамуш Харадинай. В четвъртък местният съд във френския град Колмар на свое заседание реши, че няма да изпълни искането на сръбските власти за екстрадицията на Харадинай в Белград, където той да отговаря за престъпления пред човечеството, извършени през 90-те години в Косово.

Харадинай, както си спомняте, бе задържан там около Коледа съгласно международната заповед на Интерпол, издадена след като Белград го обяви за издирване и задържане. Оттогава, от Коледа, френските магистрати проведоха няколко заседания за разглеждане на заповедта на Интерпол, не можаха да вземат решение, което означаваше някогашният командир от Армията за освобождение на Косово и двукратен премиер на страната си да си клати краката в малкото крайгранично градче, без да има право да го напуска. До четвъртък, когато все пак магистратите прецениха, че Харадинай може да бъде пуснат на свобода и да си замине по живо, по здраво.

Тази акт на френските съдии обаче срещна остра реакция в Белград. Премиерът, а и бъдещ президент на Сърбия Александър Вучич свика спешно заседание на правителството, за да реши каква да бъде реакцията след освобождаването на Харадинай, който вече на два пъти беше викан пред Трибунала в Хага за престъпленията при разпадането на Югославия, но и двата пъти бе оправдаван и пускан на свобода. От изявлението след това заседание личеше, че сръбските власти са дълбоко разочаровани от решението на френския провинциален съд, като виждат в него не правни, а политически мотиви.

Казано с други думи и поднесено в друга опаковка, становището на Белград е, че и френските магистрати едва ли не следват поведението и логиката на международните съдии от Трибунала в Хага. Неведнъж тези от Хага са били обвинявани, че са превърнали постепенно и преднамерено този важен инструмент на ООН - Трибунала в Хага, в „антисръбски”, след като пред него се изправят предимно сърби, че присъди се раздават предимно на сръбски участници във войните при разпада на някогашната СФРЮ, че справедливостта, която би трябвало да е отличителна и водеща линия при обявяването на присъдите, е заменена с политически мотиви. Което пък означава, че на новия политически елит в Белград, който се кани да управлява страната, все още „не му е минало” за серията присъди, които Хага издаде на някои от най-активните участници във войните в Хърватия, Босна, пък и в Косово.

Дали това е добре или не, в случая като че ли няма такова голямо значение. но в случая зад Харадинай застана не само неговата опозиционна партия в Косово, застанаха не само властите в Прищина, но и официална Тирана. Във времето, в което Харадинай изчакваше съдът в Колмар да реши съдбата му той получи албанско гражданство. Значи, и Албания даде да се разбере, че стои зад него, като с този ход „качи” проблема с някогашния командир от АНО на едно политическо ниво върху плоскостта на отношенията със Сърбия. А през последните месеци, поне от Нова година насам, между Тирана и Белград припламват искри, засега само вербални, но които определено влошават отношенията между Албания и Сърбия.

Само през последните десетина дни по повод на изказвания на албанския премиер Еди Рама и на президента на Косово Хашим Тачи, според които ако Европейският съюз не даде ясни знаци за евро- перспективата на Косово и на Албания, двете страни ще се обединят, от Белград последваха остри отговори, че тези подмятания не са нищо друго, не са наивни реплики, а са част от стратегията за изграждането на Велика Албания. И че опитите за реализация на такава идея могат да доведат до въоръжени сблъсъци на Западните Балкани.

„Подмятанията” на Рама и Тачи бяха осъдени и от Брюксел като контрапродуктивни, но пък станаха повод да се анализира намалената напоследък роля на Европейския съюз в съседните ни държави. Някак си стана така, че европерспективата за Западните Балкани, която държеше държавите в кондиция и им даваше увереност в тяхното бъдеще, все да помръква. Вина за това има и брюкселската администрация, която на няколко пъти обяви, че засега отлага приемането на нови членки, поне до 2020 година.

В края на краищата след изслушването на присъдата, самият Харадинай заяви, че тя е не само лична победа, но и победа за всички албанци в света.

Не знам, може да ви се стори прекалено, че поставям случая с Харадинай в този контекст, но пък и не мога да го изолирам от него. Че Харадинай има минало, което той би искал никога да не се е случвало, е вярно, но че и сръбските власти искат върху него да си „изкарат” разочарованията от присъдите, които техните съграждани получиха от Хага, също може да се окаже истина.

В крайна сметка, Рамуш Харадинай е на свобода с решение на съда.

Каквото и да означава това за регионалната сигурност в непосредственото бъдеще.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 18 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----