В столицата на Перу Лима живее Мария Анхелика Рамос - тя спокойно може да кандидатства за Книгата на рекордите на Гинес. Тя е на 92 години и е треньор по футбол.

Макар и на 92 Мария, или както я наричат мило нейните играчи Старата дама не е забравила своята цел и признанието си. Тя иска да превърне младите футболисти от квартала си в пълноправни състезатели. През треньорската си кариера е помагала на много деца. Над 1000 са тези тренирали под нейно ръководство . Езикът й е остър, дисциплината по време на заниманията е строга, но това помага на хлапетата израснали в един от най-бедните райони на перуанската столица. Тук социалният успех е сложен преди спортния, но битката на терена е за всяка топка и за всеки сантиметър. Победата носи радост, а в тренировъчния процес се калява физиката и психиката.

Луис Игнасио Марин: Тя е настина много добра жена. Тя е като наша втора майка. Когато тренираме и вече сме много изморени тя ни мотивира като ни казва, че всичко, което правим е за наше добро. Тя ни учи да бъдем силни, да обичаме футбола и да даваме най-доброто от себе си постоянно.

Мария Анхелика Рамос тренира децата вече близо половин век. Всичко при нея е ентусиазъм и любов към футбола. Тя няма нужните треньорски квалификации, тренировките не са професионални, играчите дори нямат еднакви екипи, но това не пречи на никого. Всички се забавляват и показват привързаност към Старата дама. А кой знае може би скоро Лима и Перу ще имат своята звезда научена на футбол от Мария.

Мария Анхелика Рамос: Тук съм повече от 40 години, но още когато живеех в Баранко вече водех отбор. Оставих го и се преместих тук. Можете да си представите вече колко време тренирам децата без какъвто и да било вид награда, без заплата. За мен най-ценното е, че помагам на децата. Имала съм футболисти с различни проблеми. Имаше едно дете, което беше глухо, друго не можеше дори да ходи, а сега вече има приятелка.

Извън игрището животът на Мария е самотен и еднообразен.

Мария Анхелика Рамос: Живея сама, нямам семейство, нямам деца, нямам никого. Това не ми липсваше преди, но сега, когато вече съм на преклонна възраст и имам много болежки имам нужда някой да бъде до мен.

С нея в момента са повече от 50 млади футболисти от Лима.

Мария Анхелика Рамос: Ще продължа да тренирам децата до тогава до като Бог го иска от мен. Понякога имам усещането, че ще умра по време на някой футболен мач.

През годините е спечелила много трофеи. Притежава голяма колекция от купи. Спечелила е уважението и на футболната общественсто в Перу, защото чрез работата си популяризира спорта сред подрастващите, помага им да се изградят и като личности, а Мария Анхелика Рамос не мисли да спира до тук.