Това е история за любовта, но и за сблъсъка на един млад мъж с увреждания с институциите. Героите на този репортаж отскоро живеят заедно в столичния квартал "Люлин". Блокът им, обаче, е недостъпен за трудноподвижни хора. В стремежа си да водят нормален живот и сами да изградят рампа за инвалиден стол във входа си, за да осигурят достъп на Стефан до дома им, двойката се натъква на поредица от законови парадокси. С героите на този материал ни среща Тереза Ставрева.

Заедно са от година и половина. Съдбата ги среща по работа, бързо обаче, осъзнават, че искат да бъдат повече от колеги. Историята на Стефан и Йоана е достойна за сценарий на холивудски филм. Тя работи от 11-годишна като личен асистент на хора с увреждания.

Днес вече на 18, Йоана е първа година студент в УНСС и едновременно с това работи. Той - Стефан, е дете на "държавата". От 9-годишен живее в различни институции, има ТЕЛК-ово решение, според което е със 100-процентова инвалидност. Към днешна дата учи в УНСС и едновременно с това работи в телекомуникационна компания.

Преди три седмици успяват да сбъднат общата си мечта - да имат истински дом. Наемат квартира в столичния квартал "Люлин". Във всяка приказка, обаче, преди щастливия край, героите са принудени да преминат през редица изпитания.

Стефан Виет: "За съжаление блокът, който намерихме на приемлива цена за мен е недостъпен от архитектурна гледна точка. Има стълби, а за тези сълби трябва да се направят рампи. В момента само тя пазарува, само тя развежда кучето, аз не мога да правя тези дейности, защото стълбите ми пречат, а аз искам. Това е също и моя отговорност. Мое задължение. "
Йоана Спасова: "Това, че той не може да излезе до вкъщи и ме кара винаги аз да го свалям и да го качвам него го тормози изключително много.

Готови са да инвестират пари в рампа, проучват и начина, по който да се сдобият с разрешително.

Стефан Виет: "Иска се нотариално заверение от съседите от блока, чертежи и планове за двете рампи-вътрешната и външната."

По закон подобно съоръжение трябва да бъде изградено от лицензирана фирма. Това изискване, обаче също оказва се, е пречка за младата двойка.

Стефан Виет: "Рампата не може да се направи собственоръчно, защото аз имам познат, който искаше да ми направи подобие на лицензираната рампа. Разликата е 5000лв. като нелицензираната рампа, която моят познат може да направи за 500, лицензираната рампа фирмата ни предлага за 5500лв. Ние можем да вложим тези 500лв. за построяването на рампата, която ще върши абсолютно същата работа, която ще върши и тази за 5500лв и при евентуално местене няма да е такова бреме, в случая няма да е такъв проблем, защото може и някой друг да изпозлва това съоръжение, но 5500лв. за нас са непосилна сума, особено що се касае до това и, че сме под наем."
Йоана Спасова: Изискванията за документи са изключително много, сумата е изключително голяма, само събирането ще отнеме изключително много време. Абсурдно е защото той трябва да получи достъпна среда и оттук нататък как ще я получи, избира той. Дали ще си направи един вид рампа или друг, решава той. Не трябва някой друг да решава кой вариант-дали по-скъпият или по-евтиният е по-добър за него.

Законите, обаче са общовалидни и гласят:

Милко Младенов, кмет на район "Люлин" : "Не е задължително, но е добре да имат протокол от общо събрание на етажната собственост, още повече като говорим за наематели, а не са собственици, след това да бъдат входирани документи на това устройство, което ще бъде монтирано, за да можем кажем по какъв начин дали ще е с решение за поставяне или с решение за строеж.Трябва да видим чертежите на производителя."
БНТ: -"Разковничето е да е от производител, тоест да е лицензирано?"
-"При всички положения. Съоръжението трябва да е лицензирано и се надявам хората да са се убедили в това.
Утре, ако стане нещо кой ще носи отговорността?"

Технологичното време, което подобна процедура изисква, по думите на кмета на район "Люлин" е около месец и половина.

А докато институционалният апарат се задвижи във вариант, който да устройва младата двойка, за Стефан и Йоана остава единствено да разчитат на себе си, така...както са го правели и досега.