„...Добре, че не дойде някой гостенин от Швейцария, че щяхме да сложим на пилона флага на Червен кръст”. Това написа на стената си във Фейсбук някакъв македонец, подигравайки се на правителствения протокол в Скопие, объркал знамето на Австрия с това на Латвия.

Случи се така, че важната визита на австрийския канцлер Себастиян Курц, ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, в Македония, остана на заден план заради грешката на македонския протокол. Докато премиерът Зоран Заев посрещаше високия си гост на площадката пред правителството и оркестрите свиреха националните химни на двете държави, на пилона над двамата се вееше знамето на Латвия, вместо австрийското. И то, латвийското като австрийското, само че средната му бяла лента между двете червени е по-тясна, докато при оригиналното австрийско и трите ленти са еднакво широки.

Както се казва, малка, но съществена грешка... И това стана повод македонските, а и австрийските медии да се фокусират върху грубия пропуск на македонския протокол, вместо да обърнат внимание на препоръките, които Курц даде за активно участие и успех на референдума на 30 септември.

Разбира се, гръмна и Фейсбук, майтапите се нижат един след друг, а медиите ги подхванаха и мултиплицираха. Като този, с който започнахме -добре, че гостът не беше от Швейцария, та иначе щяхме вместо швейцарския флаг да турим байряка на Червен кръст. Нали си приличат...

Впрочем, това не е първият път, когато македонският протокол бърка знамената. И аз имам такъв случай в кореспондентската си практика с българския флаг. Случи се в Охрид, на финалната проява на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, на който ротационен председател бе Македония.

Тогавашният президент Бранко Цървенковски бе събрал колегите си от Балканите в хотел „Инекс-Горица”, най-представителния по охридското крайбрежие, пък и президентската вила „Биляна” е само на някакви си петдесетина метра, оттатък малкия залесен хълм. Дойдоха делегациите, сред тях и Георги Първанов, заснехме ги, влязоха вътре да си говорят големите приказки за бъдещето на района като част от Европа и света, но ние, естествено, останахме отвън да ги чакаме. Колегата ми Любо Станоев започна да търси с камерата интересни кадри наоколо, за да обогатим картината за репортажа за вечерните новини. Не може без него в „По света и у нас”.

На пилоните пред хотела, закачени знамената на всички държави-участнички, подредени от ляво на дясно по азбучен ред. Без подобен кадър не можем, трябва да се вкара.

Любо вдига камерата, аз го следвам и изведнъж виждам, че българският национален трибагреник, който е втори в редицата след албанския, е обърнат наопаки. Няма бяло, зелено, червено, има червено, зелено, бяло. В този порядък... Хай, да му се не види. Любо, бе, и ти ли виждаш това, което аз виждам? Че знамето е обърнато ли? Да, де, като на война е... Я, тогава снимай, снимай, пък после ще му мислим...

Какво да му мислим. Любо засне грешния байряк от няколко гледни точки, аз описах случая в текста си и вечерта в централна емисия това излезе...

Но след това направихме още нещо - първо, показах грешката на някои местни колеги, които се хванаха за главата, дори почнаха да тълкуват какво означава това - че пак ще се скараме ли? Че искат да подразнят Първанов ли? После хванах един от организаторите, с когото се познавахме от други подобни прояви и му казах за обърнатия флаг. Човекът пребледня, посивя и хукна някъде... В този момент ни извикаха за общата пресконференция на участниците в срещата. Когато след петнадесетина минути излязохме, вдигнах глава и видяхме, че нещата вече са наред и България и Македония не са в условията на война. Слава, Богу.

Ако тогава ми е минала мисълта, че грешката с българското държавно знаме не е била случайна, сега, след като и австрийския премиер „пострада” от некомпетентността на македонския протокол, си давам сметка, че и в администрацията в Скопие е пълно с „калинки”, по родната ни терминология. Калинки, калинки, колко да са калинки, след като могат да развалят настроените на политиците и да ги направят за смях пред целия свят.

Ами, да са внимавали кого назначават, в крайна сметка.


Още от Костадин Филипов


Никола Груевски като „горещия картоф” на Балканите

Вчера, 07:35


Циркът със затвора на Груевски продължава

08.11.2018


Отново ще си спомним за Панде Ефтимов

03.11.2018


РЕКЛАМА

По света и у нас, емисия – 20:00, 17 ноември 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----