Македония може и да спи празнично- летаргичен януарски сън, институциите там може и да се правят, че работят нещо, но във въздуха витае оптимизъм, че решението на спора за името между Скопие и Атина може да бъде намерено

Хайде бе, вярно ли, ще попита някой, който вече е изгубил надежда за положителен изход от ирационалния спор. И как да не я изгуби след повече от две десетилетия ходене по мъките, напразни опити и лъжлив оптимизъм за изхода на преговорите, които двете страни водят с посредничеството на Организацията на обединените нации. И след толкова огорчения за македонските политически елити и за гражданите на бившата югорепублика, тъй като тъкмо спорът блокира евроатлантическия път на Скопие. Тези огорчения са до такава степен силни, че с течение на безплодните години на преговори, първоначалният пълен политически, обществен и етнически консенсус за членството на държавата в НАТО и в ЕС все видимо да намалява. Помня патоса на първите години независимост на Република Македония, когато този консенсус гонеше стоте процента. Да, да, стоте процента, толкова македонците искаха да станат атлантици и европейци.

След пълната изолация, която режимът на Никола Груевски бе наложил на Македония, сега нещата в отношенията между Атина и Скопие вече са подложени на проветрение. Има движение в политическия и медиен въздух, там става нещо, този се е срещнал с онзи, ту в Скопие или Атина, ту някъде по Европа или света. Премиерът Заев часове преди Нова година отиде в Солун на приятелска вечеря с кмета на града Бутарис, един очевиден приятел на Македония, макар че и той не може докрай да се отърси от "византийското” в поведението си. Но че е лобист на решаването на спора, това е ясно, и не е никак лошо. Та така, на узо и калмари македонски премиер и кмет на Солун си дадоха дума да работят за подобряване на отношенията между двете съседни държави, за да я докарат до там да станат партньори в НАТО и в ЕС.

Още в първите часове на 2018 гръцкият премиер Алексис Ципрас изпрати топла телеграма до Зоран Заев, в която, извън протоколните поздрави и честитки, даде ясно да се разбере, че е оптимист по отношение края на преговорния процес по спора за името. В четвъртък пък Ципрас събра всички лидери на коалиционните си партньори във властта за да ги убеди в необходимостта да подкрепят бъдещото решение за името на Македония. Щото той, като прагматичен политик си дава сметка, че трябва да има подкрепата на другите партии в коалицията, и особено на министъра на отбраната и лидер на партията "Независими гърци” Панос Каменос, който е против това името "Македония” да се включва в окончателното решение за бъдещото название на северните съседи на Гърция. А почти всички варианти, които неформално се въртят из медии и в двете страни, предвиждат съчетано име с Македония в него, при това "ерга омнес”, тоест, за използване и в двустранните отношения, и от всички други държави и организации по света. Както се казва, колкото и Ципрас да е добронамерен, няма да си разваля коалицията заради едно име, пък било то и на съседна държава.

Сега, гледам и чета, че гръцките медии извеждат като челна тема тъкмо атмосферата и хода на преговорите за името със Скопие. Промяна в атмосферата има, взаимното двустранно доверие е на по-висока степан, така, както международният фактор препоръчва. Зачестиха и личните контакти между дипломати и политици, а най-важното- от Скопие дадоха знак, че ще изпълнят едно от най-важните условия на Атина, а то е да бъде променена топонимията на някои основни обекти в Македония, за които имена Гърция има претенции, че са нейни. И че има монопол над тях, без право на някого другиго да ги ползва, още по. -малко да ги вкарва в националната си и държавна доктрина.

Пръв май ще "пострада” аеродромът в Скопие, който носи името Александър Македонски. Ацо от Пела щял да бъде заменен с Киро Глигоров от Щип, първият президент на суверенна и независима Македония след откъсването ѝ от СФРЮ. След това промяната щяла да обхване и магистралата от северната до южната граница на Македония, която също носи името на будоарния пълководец Македонски. В Скопие не е чужда идеята да свалят от пиедесталите, разположени в самото сърце на Скопие, Македонски- син, Македонски баща и Македонска- майка. Не знам само, ако решат да се "натегнат” още повече, дали няма да променят топонимията и в самия град Скопие, който бъка от улици и площади с имена от тясното и по-широко семейство на Ал Великия. Всички те бяха назовани така по времето на Никола Груевски, когато идеята за античния елински характер на днешните македонци стана основна в политическо и обществено говорене и поведение от страна на управляващите. Да не говорим за паметниците в центъра на Скопие, които бяха нацвъкани насам и натам до степен да превърнат македонската столица в един паноптикум, основан на историческа фалшификация и манипулация.

За 18 и 19 януари е предвидена нова срещу между дипломатите от двете страни по спора за името, разбира се, в присъствието и с посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц. Тогава ще стане ясно дали наистина високата степен на доверие и новата атмосфера в двустранните отношения ще се претвори в някакво прагматично решение относно името на Република Македония, което да бъде в интерес на двете държави, да бъде приета от хората в тях. И да отвори пътя на Македония към НАТО и към ЕС, разбира се.

Че току виж онзи почти стопроцентов консенсус намалял така, както водите на Вардар намаляват през лятото.


Още от Костадин Филипов


Една предизвестена радост

14.07.2018


Комисията тръгна да работи, засега - кротко

06.07.2018


Наздраве, братя европейци и атлантици!

29.06.2018


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Футбол с мирис на политика

15.07.2018, Джанан Дурал


Една предизвестена радост

14.07.2018, Костадин Филипов





По света и у нас, емисия – 18:00, 17 юли 2018 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----