Френският президент Еманюел Макрон следващата седмица ще бъде изправен пред първия голям тест на политиката си за пряко обвързване с Русия, който смути някои европейски съюзници, пише АФП. Той ще бъде домакин на срещата на върха, която ще търси напредък за прекратяването на конфликта в Украйна.

© БГНЕС

Залозите са големи. Това ще бъде първата подобна среща на върха от три години насам. И докато дипломатите са предпазливи по отношение на очакван голям пробив, провалът от постигане на конкретни стъпки за изграждане на доверие ще бъде сериозен удар върху надеждите за мир, както и върху личния престиж на Макрон.

Френският президент настоява срещата да се проведе, въпреки провеждащата се стачка срещу пенсионната реформа в страната. Той инвестира огромни усилия за прекратяване на конфликта в източната част на Украйна, отнел живота на 13 000 души.

Според анализатори Макрон е заложил на рискова стратегия да се справи пряко с Путин, разчитайки, , че един ден Русия ще разбере, че е в неин интерес да гледа на Европа като на дългосрочен стратегически партньор.

„Това е важен тест за Макрон и за европейците“, смята Мишел Дюклос, бивш посланик и старши сътрудник в мозъчния тръст „Монтейн”.

Според него, ако не спечели нищо от преговорите с Украйна, Макрон ще се изолира допълнително. Кремъл, обаче, е „достатъчно проницателен“, за да разбере, че срещата на върха трябва да бъде обявена за успешна. Путин е доволен от инициативата на Макрон, тъй като „вижда в това шанс да раздели европейците“.

През последните месеци Макрон присъствие все по-осезателно на международната сцена. В същото време Германия не се изявява като внушителен дипломатически играч, тъй като Меркел се подготвя да напусне поста си.

Намеренията му могат да бъдат обобщени от даденото миналия месец интервю за „Икономист”, в което обяви, че НАТО е „в мозъчна смърт” и Европа трябва да поддържа стратегически диалог с Русия.

Разглеждайки дългосрочните стратегически варианти за Русия под управлението на Путин, Макрон заяви в интервюто, че Москва не може да просперира изолирано, няма да иска да бъде „васал“ на Китай и в крайна сметка ще трябва да избере „партньорски проект с Европа“.

Той описа руския президент като „дете на Санкт Петербург” - бившата руска столица, построена от Петър Велики като прозорец към Запада.

Коментарите на Макрон смутиха по-новите членове на Европейския съюз като балтийските държави и Полша. Те настояват за твърда линия на поведения срещу бившия си господар Русия и допринесоха за нарастващото напрежение между Франция и Германия.

След срещата на върха на лидерите на НАТО в Лондон по-рано този месец, Макрон не се разкая и остана категоричен по въпроса за отношенията с Русия.

„Кой е враг на НАТО? Русия вече не е враг. Тя остава заплаха, но е и партньор по някои теми. Нашият враг днес е международният тероризъм и в частност ислямисткият тероризъм”, заяви той.

Изданието цитира френски дипломатически източник, според когото Русия не може завинаги да изпълнява ролята на „смутител на реда” с политики като тази спрямо Сирия, за да задържи президента Башар ал Асад на власт или спрямо Турция, която е член на НАТО.

„Ако способността ви да създавате неудобство, е единственият ви лост, това не е трайна и жизнеспособна стратегия”, твърди дипломатът. Според него е налице и „дълбока руска загриженост да не бъде вкарана в съперничество с Китай”.

Според Константин Калачов – директор на политическа експертна група в Москва, би било наивно да се мисли, че Еманюел Макрон може да упражнява всякакъв вид влияние върху Владимир Путин с цел сближаване на Русия към ЕС.

"Има само един човек, който може да повлияе на президента Путин. И това е самият президент Путин", твърди той.

Калачов допълва, че Путин няма интерес този конфликт (в Донбас – бел. ред.) да се влошава. Но иска всяко решение да бъде изготвено според неговите условия.