Образователно бутафории и истини

26.01.2016

Атанас

от Атанас

0 коментара

Образователно бутафории и истини

Спорно е дали съществува обществено мнение. Бурдийо смята, че то не съществува. Но да приемем хипотетично, че го има и присъства в границите на българските реалии. За неговото осезателно манипулиране се грижат денонощно най-вече четири вида своеобразни фабрики. Това са фабриките за аргументи (тинк-танковете или т.нар. „мозъчни тръстове“), фабриките за данни (социологическите агенции), фабриките за знания (научноизследователските институти и академичните среди) и фабриките за мнения (печатните и електронни медии). Посредством специфична матрица от способи, техники и практики, тези фабрики отдавна ни представят един политически и социален живот, апогей на обществената еквилибристика, който няма нищо общо с онова, което в действителност се случа с отечеството ни любезно (по Вазов).

Да осъзнаваш евентуалността на съвременния свят, да схващаш колко комплицирани, закономерни и важни са протичащите процеси около теб, да се запознаваш с генезиса, структурата и съдържанието на онова, което се случва зад кулисите на привидното статукво, да знаеш кои са и откъде идват реалните опасности, значи да можеш да поставиш правилната обществена диагноза и евентуално да стигнеш до правилното лечение. Или с други думи да си изясниш истинската проблематичност на положението, за да имаш дори минимална възможност да го промениш . Освен, ако за това вече не е твърде късно. В България вече е твърде късно, защото тук обезателно липсва критична маса български младежи (а и не само младежи), чиито мозъчни клетки (ако въобще ги има) да са пълни с нещо различно от безконечни халтури, екзистенциална празнота и интелектуално-мисловна профанизация.

В последните няколко дни се наслушах и нагледах на патриотарски словоизлияния, изпълнени със сърцераздирателни викове по убиваното българско национално самосъзнание и идентичност, мъглива или никаква аргументация, безпощадни емоционални и крайни констатации. Става въпрос за проектите на новите учебни програми за втори, шести и осми клас (поне засега), публикувани от Министерството на образованието на сайта им и готвените промени в тях. Тук, разбира се, фабриките отново се задействаха, за да ни потопят в океан от бутафории и да размият фактите.

А нега да видим именно фактите. Защото те са единственото важно нещо. Изключвам това, че Робинзон Крузо може да е нов автор за шестокласниците, макар че мечтателството ме кара да вярвам, че Петкан може да му бъде един достоен съавтор. Все пак България отдавна е превърната в един самотен и периферен остров със затихващи функции. Или направо със затихнали. Корабокрушението е пълно и болезнено.

14- годишните осмокласници евентуално ще учат произведения от старогръцката митология – митовете за Едип, Прометей, „Илиада“ на Омир, „Антигона“ на Софокъл и „Любов“ на Сафо, които досега се учиха в девети клас. В осми клас от девети слизат още „Азбучна молитва“ на Константин Преславски и „За буквите“ на Черноризец Храбър. В програмата на осмокласниците е предвидено да бъдат включени още части от „Декамерон“ на Бокачо, „Дон Кихот“ на Сервантес и „Хамлет“ на Шекспир. Така младите и зелени гимназисти ще изучават едновременно части от литературата на Античността, Средновековието и Ренесанса. Това си е трудна задача дори за студенти. Не е ясен какви са разместващите критерии, защо се местят едни произведения, а други не се местят, остават в учебната програма или направо отпадат от нея. А и не се знае какво ще се изучава в десети клас, за да се потърси логиката на промените. Робинзон би описал всичко това изключително интересно.

В шести клас е предложено да се учат по-малко български творби. Не знаем дали произведения като „Хубава си, моя горо“, „Къде си, вярна, ти любов народна“, „Вятър ечи, Балкан стене“, както и встъпителната част на „История славянобългарска“ отпадат или се преместват. Министър Танев обясни, че „История славянобългарска“ ще бъде преместена в девети клас, а останалите горепосочени произведения ще се изучават в часовете по музика (в кой клас все още не е ясно). До този момент няма и проект на учебната програма за деветокласниците, за да разберем дали творбата на Паисий ще се учи там. Всички тръпнем в очакване. А фабриките продължават да действуват с бясна сила.

В шести клас е предвидено учениците да се запознаят с други български произведения като „Косачи“ на Елин Пелин, „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски, „Художник“ на Веселин Ханчев, части от „Под игото“ на Вазов, „Отечество любезно, как хубаво си ти“, „Серафим“ на Йовков. Част от тези творби, особено „Художник“ на Ханчев са особено софистицирани за шестокласници, поне според мен. А като прибавим към това включените в програмата според проекта „Принцът и просякът“, „Малкият принц“, по една глава от произведенията на Нушич („Автобиография“) и Джералд Далър („Моето семейство и други животни“) плюс „Робинзон Крузо“ (да се надяваме като литературен герой, а не като автор), нищо чудно в главите на шестокласниците да настъпи пълен хаос. Но пък от Смирненски добре ще разберат социалното страдание, което самите те ще изпитат в сблъсъка със собствената им образователна система. Смятам, че една немалка част от онези, които готвят тези промени (разбира се тези, които само привидно ги готвят), не са схванали същността и посланията на голяма част от произведенията, както и възрастта, на която те трябва да бъдат усвоени. Другият проблем е, че промените в проектите на учебните програми не са мотивирани. Очакваме и това да се случи. Третият проблем е, че все още не знаем, какво ще се изучава във всички класове. Да се надяваме, че скоро ще разберем и това.

Относно „История Славянобългарска“ – тя, поне евентуално и по обещание на министър Танев, отива в девети клас и ще се изучава в часовете по литература. Отделно учениците ще могат да се запознаят с шедьовъра на Паисий в часовете по история в 11/12 клас. Предвид сложността и важността на посоченото произведение смятам, че то, освен изучавано, трябва да бъде и разбирано. А това предполага наличието на една по-зряла възраст, по-развит мисловен модел, по-висока обща историческа (а и не само) култура и по-добра четивна техника.

Но както казах – корабокрушението е пълно и болезнено. Фабриките и в този случай си свършиха перфектно работата. Така ще бъде и занапред. Докато накрая Робинзон в действителност не стане автор и не опише тъжната българска действителност. Самотният остров със затихващи функции. Или направо затихнали. Нали така, неразумни юроде?

Атанас Янев

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от My news


Аспаруховият мост във Варна е в лошо състояние

16.10.2019


Проливният дъжд в Търговище за минути наводни улиците на града

17.06.2019


Публикувайте тук!

"MyNews"! Новините от вас, нашите зрители! Добавете видео, снимки, текстове.

РЕКЛАМА

По света и у нас, емисия – 20:00, 17 октомври 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----