Вероятно, защото непрекъснато се говори за промени, а не за усъвършенстване... но и поредните промени в правилника за лечение на деца са достатъчно противоречиви.

© Архив БНТ

Както е заявено и в мотивите, правилникът се променя, за "да се подобри организацията и преодоляване на констатирани затруднения в дейността на Фонда". За съжаление нито едно от предложените промени не подобрява организацията и дейността на Фонда. А част от тях будят недоумение и излизат извън рамките на обществения договор и заявки за прозрачност в управлението и граждански контрол. Като забраната за медийни изяви на членове на обществения съвет. Човек би казал, че това е едно от най-важните неща, които до сега са пречели. До сега пречеха журналистите. И затова ги извадиха. Сложиха юристи. Остана само моя милост, като трън в окото.

Съжалявам, че се налага да припомням на ковачите на правилници, но общественият съвет не само към Фонда за лечение на деца, е доброволно сътрудничество на доказали се обществени фигури, които гарантират изразходване на публични средства и средства на дарители в интерес на обществото, в случая в интерес на децата.

Обществените съвети, не само във Фонда за лечение на деца, са един от механизмите за избягване на злоупотреби. А един от начините да се случи това е чрез осигуряване на прозрачност и информиране на обществото за дейността и процесите вътре в съответните институции. Ето защо е важно те да са независими. А опитите да се налагат ограничения върху независим орган, освен че са крайно несъстоятелни, но са усилия срещу прозрачността и средство да се създаде комфортна среда за прокарване на чужди интереси.

Предложенията за промени в чл. 19 от правилника на Фонда за лечение на деца са именно в тази посока. Въвежда се избор на говорител, който ще изнася само съгласувана преди това информация. Сакън, ако някой журналист реши да попита нещо друго. Освен това се забранява на други членове на ОС да дават заявления за работата на Фонда. В противен случай министърът може да прекрати работата му там. ???

Първо не е възможно административно да се наложат задължения към, който и да било член на съвета да изпълнява някакви функции, тъй като нито един от тях не е в договорни отношения нито с Фонда, нито с Министерството на здравеопазването. Затова е и крайно несъстоятело подобно нещо да бъде заложено в какъвто и да било норматив.

По същата причина не могат да се налагат всякакви ограничения, както и на медийни изяви. Единствено допустимото изискване е да се спазва Закона за защита на личните данни, задължение за всеки един гражданин на страната.

Ето защо и този правилник може да създаде предпоставка министърът на здравеопазването да извърши закононарушение и извън собствените си правомощия да цензурира, като отстрани член на обществения съвет за това, че е изказал свободно своето мнение и позиция. Това важи и за другата възможност дадена на министъра на здравеопазването - да отстрани член на съвета заради неподписани протоколи. Опитът през последната година показа, че отказът на членове на обществения съвет да подписват протоколите е отказ да легитимират грубата подмяна на волята на съвета и други нарушения.

Тези промени ще върнат една практика от недалечното минало на страната ни, в което властваха цензурата, авторитарният стил на управление и страхът. Вярно е единствено, че биха подобрили дисциплината в една военизирана структура, но не биха подобрили по никакъв начин работата на Фонда. Ето защо промените в чл. 19 трябва да отпаднат безусловно.

Много спорно е и дали ще се подобри работата на Фонда в интерес на децата с въвеждането на централизирани търгове за медицински изделия. В мотивите е уточнено, че това се прави заради Закона за обществените поръчки, който "освобождава" частните болници от задължението да ги правят. Или правилникът се мотивира с една чисто лобистка промяна, която изпада в противоречие с философията на Закона за публичните финанси, където:

Чл. 20. Публичните финанси се управляват при спазване на следните принципи:

4. икономичност - придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите;

5. ефикасност - постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации;

6. ефективност - степента на постигане целите на бюджетните организации при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност;

9. законосъобразност - спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите.

Няма никакви законови пречки частните болници да си провеждат състезателни процедури, следвайки принципите на обществените поръчки. Това е важно, тъй като и промените в правилника освобождават частните болници от този ангажимент, а не е ясно дали така предложения механизъм за централизиране на търгове ще работи гладко, дали няма да бъде оспорван и дали няма децата да останат през това време без възможност да им бъде финансирано лечението.

Затова в работната група по промени в правилника бяха дискутирани и резервни варианти и механизми. Не е ясно, например, защо беше отхвърлена възможността да се включи електронната платформа за договаряне на медицински изделия и възможности да се засили контрола над болниците.

Освен това, сами по себе си обществените поръчки на медицински изделия няма да могат да гарантират най-добрата цена, респективно медицинския над икономическия интерес в лечението на децата. Защото липсват и критерии, медицински стандарти в ортопедията. Това, разбира се, правилникът не може да реши, но в него не е заложено и подобно искане. Затова смятам, че тази промяна трябва да бъде преработена и допълнена с други механизми за ефективно изразходване на публичния ресурс.

Накрая - и това ръководство на Министерството на здравеопазването пропусна да усъвършенства правилника. Най-малкото се надявах да бъдат изчистени последните промени, въведени от проф. Пилософ, които определено вредят.

Настоявах да участвам в работната група по изготвяне на промените в правилника, защото смятам че има какво да се прецизира в работата на външните експерти, да се коригират текстовете за финансиране на неразрешени лекарства, проследяемостта на заявленията и въвеждане на работеща информационна система, намаляване на административната тежест с електронни документи и възможностите на електронното здравно досие. Но затова пък влязоха ограничения, които не бяха дискутирани с никого.

Все още има ход назад.


Напиши коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си. Вход.


Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Още от Мария Чернева


Защо гласувам против

10.11.2016


За кравите и времето

29.10.2016


Защо арестите във фонда ще забавят лечението на деца

23.04.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Крушата не пада по-далече от дървото

17.11.2017, Костадин Филипов



Хайде да стягаме комисията

10.11.2017, Костадин Филипов



Справедливост или наказание?

03.11.2017, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 9:00, 22 ноември 2017 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----