Така се очертават нещата след двудневната среща на държавните ръководители на страните членки на Европейския съюз в Брюксел - дебатът за разширяването на Съюза по посока на Западните Балкани, в рамките на който Северна Македония и Албания да получат дата за начало на преговори за членство, най-вероятно ще бъде прехвърлен за април или май следващата година. Значи, октомври ще бъде април, или май, кой знае.

Казвам „кой знае“ поради факта, че досега двете наши съседни държави бяха лъгани достатъчно, че на следващата среща на върха на ЕС, проблемът им ще бъде решен и те ще получат толкова чаканото начало на преговорния процес. А и сега в Брюксел страните членки не бяха толкова убедени и единодушни, че през пролетта на следващата година наистина Северна Македония и Албания ще имат шанса за дата за членство. И в Скопие, и в Тирана бяха убедени (особено край Вардар!), че този път ще успеят, бяха си повярвали, че препоръките са изпълнени, че жертвите – смяната на името на Северна Македония, например, са дадени и че утвърдителното решение на страните членки е само една формалност, след която празненствата ще започнат. Оказа се, че тази прогноза за успех не е точна.

И тук трябва да си призная, че и аз сбърках. В един личен контакт с президента на Северна Македония Стево Пендаровски, с когото от време на време си чатим, го поздравих с предстоящия успех за страната му. Това беше някъде в началото на месец октомври, когато всичко изглеждаше ясно, и София беше заявила твърдото си намерение да подкрепи двете държави, е, с уговорката за изпълнението на някои условия от страна на Скопие, и германският Бундестаг препоръча на канцлера Ангела Меркел да даде „зелена улица“ на Северна Македония, и общата тенденция на подкрепа от всички страни бе очевидна. Оттук-оттам долитаха внимателни препоръки да анализираме по-добре френската позиция, без чието „Да“ нищо не може да мине през изискването за пълен консенсус от всички страни членки.

Пренебрегнах ги, може би повлиян от оптимистичния тон на външния министър на Северна Македония Никола Димитров, който след визитата си под Айфеловата кула уверено посочи, че там вече имало промяна, вече се мислело за „омекотяване“. Високопоставен френски чиновник пък заяви, че Париж и Берлин имат договореност да вървят съгласувано и заедно към разширяване по посока на Западните Балкани и че щом Бундестагът е казал „Да“, в духа на френско-германската хармония, и Париж ще трябва да го последва… Затова казах „Честито!“ на Пендаровски, на което той ми отговори - не бързай, все още не е сигурно. Докато не стане, не е станало…

А сега, след тази драматична седмица, в която настроенията в Скопие се меняха от единия полюс до другия след всяка нова информация от Брюксел и Люксембург, си давам сметка, че Северна Македония и Албания може би щяха да успеят, ако моментът за желаното от тях „Да“ не беше вписан в прехода, през който преминава Европейският съюз. И във време, когато силните страни членки искат да станат още по-силни, решавайки, че всяко ново присъствие в семейството може да разводни тяхното влияние. Може би щяха да имат шанс, ако замяната на досегашната Европейска комисия с новата беше станала навреме, ако всички кандидати за еврокомисари бяха преминали предварителното сито, ако всичко около споразумението за Брекзит беше изчистено и не се беше налагало сега, в последния момент то да бъде драматично доработвано, ако Турция не беше нападнала кюрдите в Сирия и заплахата от нови вълни бежанци не беше почукала на прозореца, ако френският президент Еманюел Макрон не беше видял в намерението на Ангела Меркел да се оттегли от канцлерския пост възможност той да се превърне в едноличен водач на Европейския съвет, ако не беше си направил сметката, че с излизането на Англия от ЕС френската армия със своите конвенционални сили и с ядреното си оръжие е най-силната там, ако не беше решил, че неговите балкански симпатии традиционно и исторически са насочени към Сърбия и към Черна гора, които вече, макар и трудно, отварят и затварят глави по пътя към членството, та да не вижда нужда да „пуска“ в ЕС Северна Македония и Албания. Може да подредим и още някое „ако“, но картината, струва ми се, е ясна.

Но въпросът има и друга страна. Докато траеха всички заседания от понеделник до петък насам, по време на които станаха ясни френските резерви, Макрон лично и Франция като държава и народ бяха подложени на остри критики в Северна Македония, съпоставими само с критиките, заканите и нападките срещу България. Не чак толкова остро и безвкусно, но приблизително. Когато обаче стана ясно, че и този октомври ще остане безплоден, в Скопие започнаха да се появяват трезви гласове, че не всичко в кандидатурата на Северна Македония е наред, че през дългите месеци от пролетта до есента властите са създавали невярна представа за степента на изпълнение на препоръките от различни страни. И аз си мисля, че такъв неприятен студен душ от Брюксел би могъл да отрезви политиците и обществото за да се видят истинските проблеми, които трябва да бъдат решени. Вярно, това не е в духа на балканските традиции, но не би било лошо първо да се видят собствените слабости, пък тогава да се хвърлят вина наляво и надясно.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019


Реквием за един успех

02.11.2019


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 20:00, 21 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----