Разследването около атентатите в Брюксел изважда на показ и факти, които потвърждават, макар и с късна дата, колко необходимо е било затварянето на така наречения Балкански мигрантски маршрут. И поставя, разбира се, въпроса защо трябваше да се чака толкова време, за да бъде взето това решение? И дава ли си някой сметка за последиците от вдигнатата бариера, при това на моменти и на места напълно безконтролно, пред огромния бежански натиск.

Е, някои от последиците вече са налице - има ясни доказателства, че по този път са минали и минавали някои от непосредствените участници в атентатите в Брюксел. И че по тях най-вероятно към Европа са се източили стотици, да не кажем и повече бойци - джихадисти, готови във всеки един момент да закачат колана с взрива на кръста и да тръгнат към местата с масово публично присъствие на хора. И изобщо, вслуша ли се някой в предупрежденията на експертите, че сред хилядите бежанци, независимо по кой от маршрутите се добират до сърцето на Европа, може да има такива хора, готови на смърт, за да причиняват смърт и страх?

Ето, унгарската полиция била разпознала двама от помагачите на терористите, които през септември миналата година пристигнали в Будапеща заедно с вълната бежанци от Сирия. Става дума за Мохамед Абрини и Наджим Лахрауи, които след кратък престой в унгарската столица продължили пътя си към страните от Западна Европа. И двамата били родени в Белгия, но преди няколко години заминали за Сирия да се борят на страната на Ислямска държава. И когато видели възможност да се върнат обратно незабелязано сред другите бежанци, поели пътя назад. Сега се уточнява дали двамата логистици на атентатите в Брюксел са били регистрирани някъде по граничните пунктове, и по –специално на влизане в Македония от Гърция. Там в един момент действаше първият филтър на бежанците от юг, преди да поемат нагоре на север по Балканския маршрут. Най-вероятно и да са били регистрирани, но това да е станало с фалшиви документи и под фалшиви имена.

Но е факт, че и те са ползвали най-краткия път между топлите морета и гръцките острови към Централна Европа, ползвайки прикритието на хората, които наистина са пострадали и са бягали от военните действия в Сирия. Впрочем, тази схема не е нито нова, нито оригинална. Във връзка с атентатите миналия ноември в Париж бе установено също, че двама от нападателите са минавали през балканските държави на път за Франция, като, разбира се, документите им са били фалшиви.

И двамата, за които стана дума, са били разпознати поради факта, че са били подложени на специално внимание и дирене тъкмо заради връзката им с брюкселските атентати. А даваме ли си сметка колко още подобни на тях индоктринирани млади хора с бойни умения и готовност да ги използват преминаха през граничните контроли с етикета ”бежанец от войната в Сирия”, злоупотребявайки с хуманитарното ни чувство за състрадание и справедливост?

Само преди няколко дни македонският президент Георге Иванов заяви, че в Македония вече има регистрирани и под контрол 72 човека, които са се върнали от Сирия, воювали там на страната на Ислямска държава. Чакат се още над 140 човека, довчерашни бойци, които след последното развитие на фронтовите действия са решили да се върнат обратно по родните си места. Според Иванов, още около хиляди техни събратя се въртят на Балканите, а най-малко три хиляди са минали пътя към Централна Европа. Дори и да подходим с необходимата доза условност към думите на македонския държавен глава, цифрите са притеснителни. И не само те - тенденцията е притеснителна.

Независимо от това дали са били в Сирия и са воювали на страната на Ислямска държава като наемници за пари, или от „идеологически” причини като привърженици на радикалния ислям, оттук нататък все повече ще нараства проблемът с реинтеграцията в обществото на тези хора в здрава мъжка възраст. Като една пряка, не вторична последица от всичко, което се случи в арабския свят, в Сирия и около Сирия, с милионите бягащи хора, към които Европа „на велосипедисти и вегетарианци”, както твърди един полски министър, една Европа на „наивна култура и политическа коректност и либерализъм”, прие и им даде убежище.

Така че затварянето на Балканския път на миграцията има и своите плюсове, но и предупреждения. За плюсовете вече казахме - блокира се възможността от движение през границите на нови лица или групи бъдещи терористи. Но възниква нова опасност - и тя се крие в неизвестността как ще продължат живота си тези, които воюваха в Сирия по местата, където блокадата на границите ги завари. Видяхме как действат в Брюксел, в сърцето на Европа. Но заканите, които се носят във въздуха са, че това, което стана в белгийската столица може да се случи навсякъде в Европа. Значи, хората с поясите са навсякъде и само чакат удобния момент да ги взривят. Или да стрелят безразборно в тълпата. Или нещо друго, което взима жертви, и то много. Знае ли човек.

Може пък и това е една от целите на тези заплахи - да се разшири територията на масовия страх, да излезе той от националните граници само на „уредените” държави в центъра на материка и със своята нелогичност да обхване всяко, дори най-отдалечено тихо кътче на Европа. Страх и дестабилизация тук, дестабилизация и уплаха там, гръмнала бомба тук, изтрещял взрив там, от Ламанша до Урал и от Рейкявик до Атина - също. Как се живее така?


Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019


10 години по-късно

06.09.2019


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Зад маските на фалшивия патриотизъм

14.09.2019, Костадин Филипов



10 години по-късно

06.09.2019, Костадин Филипов


Ей, Калина е дойдена!

01.09.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 16:00, 20 септември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----