Думата „баланс“ обобщава речта на Румен Радев. Разбира се, за около 15 секунди, балансът бе загубен и се чу една ехидна фраза. Но за парламент с 15% доверие, тези 15 секунди ехидност ще се харесат на повечето българи. Или поне на 75% от тях – които в социологическите изследвания казват, че нямат доверие в парламента.

Речта бе построена по принципа: „прекрасно, но“ (по Гео Милев). Мажоритарно, но има кусури. Намаляване на субсидиите, но нека не правим партиите зависими. Евроатлантическо, но с активна българска позиция. Съдебна реформа, но не точно в реформаторския прочит.

Опитът на Радев да звучи балансирано, разбира се стигна до леки крайности. Ясно е, че президентската институция и бездруго трябва да говори по-скучновато, но можеше и по-сочна реч.

Синтезът от речта беше какъвто се очакваше: национално и социално. Накратко: Радев влезе в очакваната роля. Без изненади.

Любопитното е, че референдумът и съдебната реформа бяха извадени пред скоби. Явно, президентът Радев ще опитва да прави политика в тези две полета.

Любопитно е също, че ДПС се „долепи“ до Радев – изказването на Мустафа Карадайъ беше красноречива подкрепа за новия президент.

Любопитен беше и акцентът върху неравенствата в развитието на регионите. Тази тема ще става все по-важна у нас.

Речта на Радев остана някак между – между една визионерска и надъхваща реч и една премиерска реч (защото Радев става президент, но и на практика сега ще гледаме на него като на почти премиер). Нямаше патос, а повече конкретност. Но и конкретността не беше в достатъчна доза, за да звучи програмно.

В същото време обаче, речта звучеше исторически. А това се очаква, в крайна сметка, от президентска реч. Вероятно, малцина вече си спомнят, но речта на Плевнелиев пък беше критикувана, тъкмо защото беше много конкретна и надхвърляше правомощията на президент.

Изводите са няколко. Евроатлантическото говорене у нас вече се брои за крайност. До преди няколко години, да говориш като Росен Плевнелиев беше политкоректно. Сега се брои за крайност, та се налага да се казва „ЕС и НАТО, но...“.

Румен Радев очевидно има качества за политически играч – на няколко пъти вече пуска подобни бързи реплики, с които печели бързите разигравания. Засега се притеснява и се чувства неловко, но си личи, че има потенциал.

Борисов тайно си е харесал ролята на смирения обединител. С поведението си от онзи ден той каза на Радев на практика „аз се държа повече като президент от теб“.

Впрочем, само след дни, с назначаването на служебния кабинет, речта ще ни се стори незначителен исторически детайл. Нека го фиксираме, преди да сме го забравили.

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Първан Симеонов


Националсоциализмът на българските избори

03.02.2017


Планът "Цачева"

03.10.2016


Плюсове и минуси на генерал Радев

20.08.2016


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове


Ще пие ли Пендаровски вода от извора

10.11.2019, Костадин Филипов


Реквием за един успех

02.11.2019, Костадин Филипов


Няма реформи по време на кампании

27.10.2019, Костадин Филипов


Октомври ще бъде април, или май…

19.10.2019, Костадин Филипов



По света и у нас, емисия – 12:00, 20 ноември 2019 г. Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----