Вече започвам да се притеснявам, че при търсенето на теми за текстове като този, трудно ще изляза от Северна Македония. Тъкмо се наканя да потърся нещо наоколо, и хоп, въпреки лятната мараня, а може би поради нея, откъм Вардар пристигне новина, която не може да бъде пренебрегната.

© Martin Fjellanger, Eurovision Norway, EuroVisionary

Така. Посолството на Съединените щати в Скопие, както повелява празничният календар, както всяка година решило да организира тържество по повод 4 юли - Деня на независимостта. И за да бъде по-весело, и по-протоколно, решило да покани певицата Тамара Тодевска да изпее химна на страната-домакин - Северна Македония. Химнът на САЩ традиционно щял да бъде с инструментално изпълнение.

Изборът на американците от мисията не може да бъде оспорен - Тамара в момента е най-популярната певица в държавата, след като през май се класира на осмо място в конкурса за песни на Евровизията. Това класиране е най-високото за всички години на участие на певци, певици или състави от Скопие в популярния конкурс, откакто Северна Македония е независима държава. То беше еуфория, то беше чудо - даже премиерът Зоран Заев изпрати лично послание до Тамара, с което искаше да я поздрави за успеха. Това било успех не само неин, а на всички македонци, и така нататък, както се казва в такива случаи… Момичето си заслужаваше похвалите, даже се промъкнаха оценки, че нейното осмо място е най-малкото, което Тамара е могла да спечели. Само фактът, че идва от малка държавица от Западните Балканите и че не е в схемите на големите продуценти, ѝ попречило да бъде по-напред.

Така че изборът на Тамара Тодевска от страна на посолството на САЩ да пее в градината на „Бялата крепост“, както наричат сградата на мисията на най-стратегическото място в Скопие, си е съвсем нормален и разбираем. Кой може да откаже на американците, които на практика са най-важният външен фактор в страната още от първите дни на нейната независимост, при това за националния им празник.

Да, но по време на изпълнението на химна на Северна Македония, Тамара взела, че волно или неволно, казва ли ти някой, пропуснала онзи куплет от текста, дето се говори за героите на Крушевската република и поименно се назовават Гоце Делчев, Даме Груев, Питу Гули - влахът от Крушево, защитавал родния си град начело на чета бунтовници, и Яне Сандански. Изпяла нещо друго, което в крайна сметка няма и толкова важно значение какво е…

И като я почнаха, като ѝ се нахвърлиха, превръщайки в публичното и медийно пространство вчерашна героиня от Евровизията в една обикновена провокаторка. Да „забравиш“ да споменеш в химна героите в двора на американското посолство, с други думи, на територията на САЩ, значи, че търсиш легитимация от Вашингтон на идеята, че те не са македонци. Вината ти е още по-дълбока, защото деянието на Тамара влиза в контекста на спора за идентичността на Гоце, който през последните седмици се разгърна между Скопие и София. И в който нагази и президентът Стево Пендаровски, признавайки след консултации, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин, но и че се е борил за независима македонска държава. Затова вероятно Пендаровски, който заедно с премиера Заев е бил на моравата в посолството и е слушал изпълнението на Тамара, не бил реагирал. Ау, скандал.

Горката Тамара се видя в чудо, та се принуди светкавично да реагира в социалните мрежи и да се извини, заявявайки, че пропускът не е бил преднамерен. Премиерът Заев също се включи, съобщавайки, че при концертните изпълнения това е възможно да се случи. Посолството на САЩ реагира, при това умерено и спокойно, без да взима отношение по същността на обвиненията срещу Тамара, засягащи идентичността и присъствието на споменатите исторически герои. И всичко би трябвало да приключи като един неприятен, но не нарочен инцидент, но ако той бе станал в някоя друга държава, върху някоя друга територия, сред други граждани, но не и тези в Република Северна Македония.

Този рефлекс на масова истеричност, който е характерен за хората оттатък границата и който се прояви и този път, е резултат от дългогодишни, бих казал, и десетилетни налагани фалшиви внушения, че нищо, свързано с националния македонски мит не бива да се пипа, да се докосва, преосмисля, или да се пропуска при подобни артистични изпълнения. Националната митология е представяна като монолит, който е твърд като камък и всеки опит той да бъде помръднат трябва да бъде подложен на остра критика и оплюване. Когато възникна спора за идентичността на Гоце, който край Вардар бе посрещнат със същата острота, поетесата Катица Кюлявкова, академик, която се върти много често из софийските научни заведения, където се чувства като у дома си, заяви, че Гоце не бива да бъде „пипан“, защото е записан в текста на химна. А извадиш ли го от химна, го вадиш и от държавата…Може би искаше да каже, че щом не е в химна, митът рухва.

Бедна Тамара, що не си изпя целия текст?

Последвайте страниците ни във Facebook и Instagram:    Facebook  Instagram

Още от Костадин Филипов


Филип, Олимпия и техният Ацо нямат нищо общо със Северна Македония

Вчера, 13:35


Добрите неща стават бавно и трудно

03.08.2019


Рамуш Харадинай отиде до Хага и се върна

27.07.2019


РЕКЛАМА

Нови публикации в блогове



Добрите неща стават бавно и трудно

03.08.2019, Костадин Филипов



Екипът на "България от край до край"

24.07.2019, Надя Обретенова


"Жана Д'арк от Прокуратурата" изгоря

21.07.2019, Костадин Филипов


По света и у нас, емисия – 20:00, 17 август 2019 Всички емисии

РЕКЛАМА

Извънредни новини:

Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies).Като продължавате да използвате този сайт, вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас БИСКВИТКИ.

----