От нашите пратеници: Жителите на Манчестър са съкрушени

В Манчестър, на площада пред кметството хората цяла нощ поставяха цвета и палеха свещи в памет на 22 жертви от Манчестър арена. Това е най-големият атентат в града от 1996 година, когато ИРА поставя огромна бомба в центъра. Тогава жертви няма, има ранени и разрушени сгради. Днес жителите на града са съкрушени, но показват солидарност и любов. Това са думите, които най-често се чуват от хора от различни националности и религии.

Аз съм християнка, Бог ми е дал вярата. Аз съм от Сиера Леоне, там има гражданска война, умират хора. Представете си травмата да продължиш да живееш, когато си загубил някого. На терористите бих казала - вие се страхливци, които се крият зад религията.

Тъга и гняв, но не омраза е посланието на жителите на Манчестър, които още в първите минути след атентата отвориха домовете си за пострадалите и започнаха акции за събиране на средства за семействата на жертвите.

"Не се страхувам, по-скоро съм гневен и тъжен. Ние хората от Манчестър сме уникални, силни сме, има чувство за хумор и обичаме живота. Тази атака няма да ни промени и няма да ни раздели", споделя местен жител.

На Алберт Скуер млада жена раздава прегръдки. Според нея те казват много повече от думите.

"Мисля, че това е прекрасен начин да покажеш на хората своята солидарност и любов, не да говориш, а просто да покажеш любов. Да, не мога да излъжа, че се страхувам. Хората ми казват, че не трябва, защото точно това е, което терористите искат. Но виждате какво става - някъде избухва бомба, хора умират, това са неща, които будят страх. Но все пак ние трябва да продължим да живеем, както досега".

Манчестър се опитва да се върне към нормалния си ритъм, но травмата остава. Още повече, че полицията днес обявява все повече имена на жертви.