Казват, че не можеш да усетиш вкуса на войнишкия живот, ако поне един път не си бил на военно учение, не си живял в палатка и не си се мил на водоноска. Николай Минков живя 5 дни с артилеристите от сухопътните войски по време на тяхното учение на полигона "Корен", за да може сега да ни покаже част от техния полеви живот.

373 военнослужещи и 101 палатки, така изглежда полевият лагер на артилеристите от състава на сухопътните сили на полигона "Корен".

Жилищна част, автопарк, полева кухня и баня, оръжейна - това са задължителните елементи на войсковия лагер. 10 дни тук бе домът на офицери, сержанти и редови военнослужещи.

Две до три метални сглобяеми легла, вълнени одеяла, импровизирани места за личния багаж и задължителната печка на дърва, това е скромното обзавеждане под брезента. Под няма, палатката е опъната върху земята. Денят в лагера започва в 5 сутринта и завършва късно вечерта

Личният тоалет естествено се извършва на открито, а водата се осигурява от водоноски.

Генератори произвеждат електричеството в лагера. А химическите тоалетни се почистват всеки ден.

В тази палатка се съхранява личното оръжие на военнослужещите. В поделенията, стаята, в която се помещават автоматите, е една от най-охраняваните. Така е и тук - 24 часа!

За разлика от другите натовски армии, личното оръжие в българската все още е руският автомат "Калашников". Според инструкциите боеприпасите се съхраняват отделно от оръжието.

В 8 часа сутринта в лагера е останал само караулът и логистиците. Всички останали са на полигона за поредния учебен ден, в който се отработват тактически задачи с бойни стрелби.

Успешното изпълнение на поставените задачи зависи от добрата комуникация и доверие между командири и подчинени. То се изгражда не само на полевите занятия, но и по време на лагерния живот.

Младши сержант Иван Кисьов - командир на оръдие: Моята задача, като командир на 152-милиметрова гаубица е, след като получа данните за целта да стиковам усилията на 6 човека, за да произведем изстрел до 40 секунда. Получавам заповеди от командира ми на взвод и предавам данните, които ми е дал той на мерача и на всички останали.

Капитан Захариев е командир на батарея от 41 човека. Трето поколение военен. Неговият прадядо е бил офицер от царската руска армия, емигрирал в България след болшевишката революция. Срещам се с него в късния следобед, по време на почивка, след тежки бойни стрелби.

капитан Николай Захариев - командир на първа батарея в 1-ви дивизион на 4-ти полк: Основните ми задачи, като командир на батарея е първата, която е да отговарям за безопасността на хората. Може би втората ми задача е да ги обуча, за да може да изпълняват техните задачи като артилеристи. Всеки един да може да изпълнява огневите задачи, които са необходими на дивизиона.

От капитан Захариев разбираме, че войниците по-лесно усвояват практическите умения, отколкото теорията на артилерията, която е свързана с много термини и често с решаване на сложни геометрични задачи. Най-голямата трудност при полевите учения обаче остават метеорологичните условия.

капитан Николай Захариев - командир на 1-ва батарея в 1-ви дивизион на 4-ти полк: Недоспиването, умората, която е, както и тежки занятия с бойни стрелби. Постоянно времето е лошо - дъждове, като тези, които сме имали тук на "Кроен"- 3 дни, постоянно - валежи, кал".

В края на всеки едни лагерен ден командването се събира, за да отчете извършеното и да набележи задачи за следващия. По същото време редовият състав има задача да почисти бойната и спомегателна техника и да я подготви за утрешните занятия. Така неусетно преминава един ден от полевия лагер на артилеристите от сухопътните сили.

Още по темата Ден на храбростта