В село Бежаново откриха кенотаф на войник, загинал през 1916 година в Румъния. Кенотафът е вид символичен гроб, който не съдържа тленните останки на покойника и се среща много рядко в България според специалисти от Регионалния исторически музей в Добрич. Областният регистър „Военни паметници“ беше обновен по повод 100-годишнината от първата световна война и в него до момента са вписани 101 паметника.

Бежаново, Генерал Тошево

Васил Христов Василев, по прякор Ловчалията, се е сражавал на добруджанския фронт по време на Първата световна война. Той е убит на 30 декември 1916 г. и погребан при тулчанското село Лункавица, в Румъния. Впоследствие в родното му генералтошевско село Бежаново е положен кръст над празна могила, в местното гробище, най-вероятно от негови родственици. Дълги години гробът е тънал в забвение. На част от писмен документ за съществуването му се натъква Маргарита Великова – началник на отдел „Култура” в община Генерал Тошево.

Георги Георгиев – зам.-кмет на община Ген. Тошево
“Забележете – не е паметник, не е бюст, а е знак”

Така започва издирването на надгробието. Кметският наместник на Бежаново се допитва до най-възрастните хора в селото, които имат бегли спомени от разказите на предците си.

Матей Матеев
“Чувал съм от баща ми и от баба ми, дядо ми беше починал, че тези хора през Първата световна война са починали, загинали.”
Жела Попова
“Разказвали ни са нашите родители, но ние вече станахме на възраст и взехме да забравяме.”

Все пак става ясно, че ако съществува, кенотафът би следвало да е в старата, румънска част на гробищата.

Симеон Симеонов, кметски наместник на село Бежаново
“Историята започна с три имена, търсим лицето Васил Христов Василев и една дата рождена и дата, на която е загинал“

След 1940 г. румънските гробища запустяват. Необходими са 4 дни на кмета и помощниците му да разчистят дървета и храсти, за да открият паметния знак. Преди броени дни той вече е документиран от специалисти на добричкия музей и предстои да бъде включен в регистъра на военните паметници.