Аделина Марини е журналист с дългогодишна кариера в Българско национално радио. През 2012 година се мести със семейството си в Хърватия и създава сайта euinside.eu. Днес учи в Маастрихт, Холандия и живее в Аахен, Германия. Европа е нейният дом, европейските процеси - нейният основен професионален интерес, но Хърватия - това е мястото, за което говори с любов, която прозира от всяка дума.

Когато поканих Аделина за интервю, мислех, че още живее в Хърватия. Познавам работата ѝ там покрай сайта, който поддържа, и експертността й по европейски теми. Тя обаче ме изненада.

В момента съм вкъщи в едно предградие на град Аахен, близо до границата с Холандия.

С партньора ѝ живеят там от близо година, а Аделина следва “Европейски изследвания” в университета в Маастрихт. Макар двата града да са в различни държави, Германия и Холандия, разстоянието между Аахен и Маастрихт е по-малко от 40 километра.

В Маастрихт, както навсякъде в Холандия, има жестоко търсене на жилища и цените са много високи, затова с моя партньор решихме да се заселим в Аахен и то в провинцията, тъй като немската провинция винаги ни е била много симпатична и чаровна. Аахен е в известен смисъл столица, център на Европа. Още от времето на империята на Шарлеман (Карл Велики определя Аахен за център на своята империя, императорът е погребан в катедралата на града – б.р.). Оттук по някакъв начин тръгва идеята за обединена Европа. И колкото и да е малко градчето се усеща някакъв космополитизъм.

Това всъщност е един град на границата на три държави – Белгия, Холандия, Германия. Усеща ли се влиянието на Белгия и Холандия?

Личи си много, в архитектурата, в поведението, дори в диалекта. Това много помага, когато свикнеш с тукашния диалект, да научиш холандски. Аз още съм в началните фази на холандския. Като манталитет също са близки - някак по практични и прагматични.

Ако аз или някой от читателите Ви дойде на гости, къде бихте ни завели в Аахен?

Първо бих показала сградата на кметството, където е и тронът на Шарлеман. И всички околни местенца с китните заведения. И, разбира се, магазинът за макетни влакчета и колички, от където съм сигурна, че ще трябва да ви извадя насила (смее се) Това е много интересно място и ако се загледате, основните купувачи в него са възрастни мъже. Непораснали или пък сега намерили време и ресурси да си играят с тези влакчета, които сигурно са чакали дълги години дядо Коледа да им донесе (смее се) Това е много вълшебно място, което съдържа в себе си много от германската същност – тази любов към инженерните неща, към детайла, дори и най-малките модели са толкова прецизно изработени, че човек ги гледа и в известен смисъл като форма на изкуство. Накрая на разходката бих ви завела да хапнем типична за Германия храна, която е много вкусна и противно на митовете, че германците не могат да готвят, аз съм на мнение, че храната е доста вкусна тук, но се сервира в ужасяващо големи порции.

От колко време сте там?

Близо година. Преди това прекарах шест години в Хърватия и се надявам един ден да се върна отново.

Любимата Хърватия

Какво Ви липсва в Хърватия?

Всичко. Не знам как да го опиша. Това е като да се влюбиш в човек. Държава, която толкова те захласва, че мислите денонощна за нея и се чудите кога и как да се срещнете отново. Не само като природа и като история, но и като хора.

Кога се преместихте в Загреб и спомняте ли си пътя до там?

15 юли 2012 година. Никога няма да го забравя (смее се) Това беше най-голямото ни приключение. В България имахме две коли и успяхме да си съберем цялата покъщнина в тях. Бяха натъпкани. Аз возих по-малкото ни дете и се разбрахме хладилната чанта да е при нас, защото тя нямаше климатик. Беше ужасяваща жега. По пътя обаче на партньора ми и по-големия ми син им се развали климатика. По технически причини трябваше да си пуснат и парното. И на първата ни спирка, те излязоха от колата целите зачервени, а ние с малкия си се возехме с отворен шибидах, пеехме си песни, имахме си студени напитки.
След това като влязохме в Хърватия беше доста облачно. Спомням си как паркирахме пред блока и се спогледахме и аз като си представих как целият този багаж трябва да бъде изваден и подреден, ми стана лошо наистина. Когато се качихме горе и влязохме в апартамента, големият ми син се разплака. Това много ме учуди, защото ние планирахме това пътуване 8 месеца. Взимахме уроци по хърватски, той правеше партита, за да се сбогува с приятелите си. И аз мислех, че той е преживял това. Но може би, когато стъпихме в този абсолютно нов апартамент, който виждат за първи път, той разбра, че връщане назад няма. Но пък той много заобича Загреб на колело. Градът е много удобен и за колоездене, и за пешеходци. И след първия учебен ден нещата се уравновесиха.

Как избрахте Загреб?

Търсехме място, което да не е много далече от България. Аз към този момент още имах ангажименти към Софийския университет. А и в Загреб имахме роднини. Освен това езикът е близък до нашия и за децата не беше чак такъв шок, те не изгубиха година в подготвителна група, влязоха в училище и бързо овладяха езика. Хърватия е много разнообразна, въпреки че е малка държава. Крайбрежието е доста италианско, районът около Загреб – австро-унгарски, в други части се усеща балканското.

Там ли е вкъщи?

Абсолютно!

Къде бихте ме разходили там?

(смее се) Ще ви заведа на съботния пазар! Имам чувството, че там, на централния пазар в Загреб, бие сърцето на града. Този пазар е доста автентичен, намира се в старата част на града. На него работят хора, които са производители. Разнообразието е наистина много голямо. Производителите са от най-различни краища на Хърватия и са много разговорливи. В опита си да продадат нещо те започват активно да си комуникират с теб. Аз не знам защо предизвиквам хората да ми се оплакват и да ми споделят най-съкровените си неща (смее се) Но цялостно пазаруването там е и социализиране, срещаш познати, пазарът е много хърватски, съобразен е с празниците, които предстоят. Точно до пазара има една рибна тръжница, в която има огромно разнообразие от рибни продукти, голяма част от които са пресни. За мен това е раят.
А ако дойдете в средата на юли, в горния град има една инициатива, която е сравнително нова, но много успешна. Стари дворове се отварят за купони. Това са дворове пред стари жилищни сгради, в които се правят временни барчета, продава се и храна, понякога има и музика на живо. Трае 10 дена и може да влизате от двор в двор, точно когато нощите са много топли и приятни.

Как се разви Хърватия в последните година? През 2013 г. страната влезе в Европейския съюз.

Присъединиха се, да, но хърватите винаги са смятали, че са част от Европа.
Хърватия обаче страда до голяма степен от болежките, които имаме и ние българите и като цяло повечето нови членки. С минаването на няколко години членство започна изтичане на хора, които търсят по-добър живот на запад. Случи се този естествен процес, когато границите се отварят и хората имат по-голям избор – за търсене на работа, за образование. Чисто политически Хърватия страда от същите проблеми с десни правителства, които имат и повечето държави в източната част на Европа. Надявам се, че това е нещо, което обществото там ще преболедува.
С времето осъзнах, че членството в Европейския съюз не е нещо, което носи промяна с вълшебна пръчка. Това е един процес. Съюзът понякога върви напред, понякога назад и това важи за всички държави в него, не само за новите членки. Виждаме в момента какво се случва с Великобритания. Хърватия от чисто европейска перспектива е една най-обикновена европейска страна, която преминава през предизвикателства.

Родната България

А как изглежда България днес - 12 години след присъединяването в Европейския съюз и почти 30 години след 10 ноември?

Не обичам много да говоря за България, защото се опасявам, че ще бъда по-скоро негативна. Първо трябва да направя уговорката, че не съм била в България от три години. Имам чувството, че България се залута повече в своята идентичност, ако трябва да я сравня с Хърватия. Защото Хърватия винаги е била сигурна, че е европейска държава. За България имам чувството, че не е сигурна на какво принадлежи повече - дали на Европа, която за радост или не се идентифицира повече със Запада, или пък е по-скоро към Изтока, откъде произтичат и съответните политически и културни традиции. Това, което наблюдавам, гледайки отстрани е, че България доста се национализира, обръща се към себе си, фокусира се много върху традиции, но не знам с каква цел. Дали причината е, че страната се чувства нестабилна в днешните бурни глобални времена или пък това е някаква тенденция, която цели да задържи властта. Не съм много сигурна, но това е нещо, което гледам с тревога. Представях си, че в Европа логиката е да се отваряме повече, да търсим нещо различно, да имаме повече възможности. Но все още границите са отворени, така че, на когото не му харесва, е напълно свободен да търси свой нов път. Както направих аз.

Какво ви липсва в България?

Приятелите, които останаха там.

А кое е любимото място?

Погледът към Витоша. Винаги когато я видя (планината - б.р.), ми става много мило. Израснала съм с този пейзаж и винаги ми се е струвала твърде красива за това, което ѝ причиняваме.

Каузата Европа

Как изглежда Европа днес? Говорим често, че е разделена, но няма как да отречем, че е може би по-интегрирана отвсякога. Преувеличена ли е заплахата за Европа и как изглежда бъдещето на Съюза?

Аз също споделям мнението, че Европа е по-интегрира отвсякога досега, но тази интеграция е основно в Еврозоната и там също е неравномерна. За мен Европейският съюз, що се отнася до Еврозоната, не е застрашен. Просто икономическите обвързаности са толкова сериозни, че всяка мисъл за напускане би означавала абсолютна катастрофа за държавите в нея.
Интеграцията все още обаче не е достатъчно дълбока на ниво политически процеси. Притеснявам се за държавите по периферията, тези, които формално приемат решения и синхронизират законодателството си, но не го прилагат. Те се отдалечават от сърцевината на Европейския съюз и общото му виждане на света, общата ценностна система, която за съжаление се превърна в клише. Тук трябва да направим уговорката, че ценностната система основно идва като наследство от някакви исторически обстоятелства, докато Европейският съюз някак си се опитва да я наложи като стандарт и виждаме, че това не е много успешно. По купища причини. Не ми се иска да соча с пръст Европейския съюз, защото Европейският съюз сме всички ние. Популистите го представят като някакъв имагинерен всевишен, който се опитва да ни налага как да живеем.
Говорейки за популизма, цялостната загуба на роля и функция на политическите партии в момента води до търсене на идентичност, заради което залитат в различни крайности, опитвайки се да спечелят повече гласове. За мен това е най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз. Другото е, че в момента в глобален план на практика сме останали сами. Ако доскоро можехме да разчитаме на големия брат във Вашингтон, това вече не е случаят и то не само заради Доналд Тръмп. Относно противопоставянията между страните членки, федералистите и скептиците, няма да завърши скоро в нечия полза. Винаги ще се търси най-малкото общо кратно, защото дори и онези, които заявяват, че са против Европейския съюз, всъщност имат дълбока нужда от него. Напускането на Великобритания ще бъде едно много ясно доказателство, че Европейският съюз просто не може да се разпадне. В Холандия например проучванията показват, че има прилив на подкрепа за Европейския съюз и Еврозоната. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европейския съюз.

Поредно проучване излезе относно отношението на българите към Европейския съюз. 2/3 от сънародниците ни са сигурни в позитивите от членството на страната в блока. Защо българите са по-еврооптимистични от поляци и унгарци, например?

Една от основните причини е, че всяко социологическо проучване показва много по-високото доверие към европейските институции, отколкото към българските. Разбира се, и възможностите за образование, за работа. Що се отнася до Унгария – много зависи. Държава, която върви все повече към силен авторитаризъм, дори на социологическите проучвания трябва да се гледа с резерви.

Говорейки за Унгария, решението на Европейската народна партия да замрази членството на “Фидес” не крие ли нови опасности?

На първо място трябва да сме наясно, че ЕНП не прави нищо, за да подобри ситуацията в Унгария. Действията са ръководени от очакваните резултати на евроизборите. В крайна сметка става ясно, че се търси някакво затишие. Тъй като Орбан се превърна в токсична тежест за кампанията на Манфред Вебер за председателския пост на Европейската комисия. За мен в момента, в който свърши кампанията и минат изборите, членството на “Фидес” ще бъде възстановено. Което ми се струва като вид подмяна.

На национално и на европейско ниво, както крайнодесните, така и зелените движения трупат все повече подкрепа. Не е ли индикация това, че традиционните партии в политическия спектър малко по малко ще бъдат подменени от една нова генерация?

Мисля си, гледайки изборите и тук в Германия, че Зелените набират доста скорост и да, в тяхната част от политическия спектър се открива пространство. Никога няма да се върнем към онова старо разделение ляво-дясно, социалдемократи-консерватори. Проблемите на 21 век изискват много по-многопластови и различни визии за решаването им. Тази координатна система, на която сме свикнали, е дълбоко остаряла. Зелените например са актуални, защото промените в климата стават все по-належащи, проблем, който нашите деца и техните деца ще решават. Така че вероятно Зелените ще разширяват своето политическо пространство. Сега за крайнодесните не знам – техният пик в един момент ще започне да спада, защото те са изчерпани от тематика, след миграцията какво ще е следващото?
Съдбовен ден за Виктор Орбан: ЕНП замрази членството на партията му „Фидес“

Съдбовен ден за Виктор Орбан: ЕНП замрази членството на партията му „Фидес“

Европейската народна партия замрази членството на унгарската „Фидес“. Решението беше прието със 190 гласа "за" срещу 3 "против". След него унгарският...

За да обобщим разговора за Европа: Какво е за Вас Европа?

Европа за мен е начин на живот. Европа е едно общо място, което ти позволя днес да си в Аахен, утре в Загреб, вдругиден в Стокхолм. Европа е място, където се чувствам у дома.

Неразказаните истории

Кои останаха любимите истории, които разказахте като журналист през годините?

Не знам, повече ме мъчат тези, които не успях да разкажа. Понякога имам чувството, че текстовете, които не можах да напиша, ме преследват като признаци. Твърде фокусирана съм била винаги върху политическия и икономически аспекти на Европейски съюз, което на мнозина може да се стори скучно, но за мен това винаги е бил един процес, който ми е бил безкрайно интересен. Тъй като в момента съм в известен смисъл в пауза по отношение на работата, защото се върнах към образованието, това ми липсва. Да следя по-задълбочено ежедневните политически и икономически процеси в Европейския съюз. Целият съюз като един много сложен организъм, който се опитва да намери точката на равновесие и в повечето случаи успява, напоследък не толкова.

Създавайки самостоятелен журналистически сайт, усетихте ли някакъв прилив на свобода?

Абсолютно. В такъв момент осъзнаваш, че можеш да кажеш точно това, което ти харесва. Понякога дори против принципа на търсене на информацията, т.е. без това залитане по чисто комерсиални причини да се пише за това, което се търси най-много. За мен винаги е бил най-водещ принципът да напиша това, което ми се струва най-важно не толкова днес, колкото последиците, до които ще доведе в дългосрочен план дадено действие или пък бездействие.

Морето, малката къщичка и чери доматите

Кое е мястото, което сте посетили и усетили като най-далечно от Вас?

Абърдийн в Шотландия. Първо, защото географски е далече. Второ, защото ми се струваше толкова различно от всичко, през което съм минавала тук в Европа и веднага усетих, че не е моето място. Но много се радвам, че го посетихме и че минахме целия път до там с колата, което си беше само по себе си едно приключение. Чувствам го много далече, но сега, ако ми кажете да отидем там, тръгвам.

Първото излизане в чужбина?

Беше като дете в тогавашна Югославия. Била съм доста малка и не си го спомням, но си спомням едно пътуване по-късно, когато вече бях в пубертета.
Отивахме при роднините ни в Загреб, пътувахме с влак и беше много дълъг път. Сменяхме влак в Белград, после от Белград до Загреб пътувахме 8 часа. Споменът ми обаче е от връщането обратно. Югославия беше някъде по средата - не капиталистическа, но не и социалистическа. И съответно изборът беше много голям. На мен тогава много ми харесваха всички тийнейджърски списания със снимки на известни певци, актьори. Неща, до които ние нямахме достъп в България. Баща ми си беше купил списания и си ги беше скрил достатъчно добре, за да мине на границата. Аз явно не бях свършила работа достатъчно добре и ми взеха списанията.
Тогава може би за първи път почувствах тази ужасна несправедливост на тоталитарния режим, как така някой ти казва какво можеш да четеш, какво можеш да притежаваш. Този спомен ми е изключително ярък, както и страхът, че може да ти вземат нещо. И мисля, че до ден днешен изпитвам този страх. Много харесвам живота си в момента, чувствам се изключително щастлива и мотивирана. Но понякога ми минава една мисъл “Ами, какво, ако всичко това изчезне, ако ми го отнемат?”. Може би затова съм и особено привързана към идеята за Европа и Европейски съюз. Просто не искам да ми отнемат живота, който имам в момента. Твърде много си го харесвам. Децата ми го харесват също. Те в момента са студенти в Загреб. И много им харесва това, че просто хващат самолета, идват до Кьолн или до Дюселдорф, където е по-евтино, и ни идват на гости.

Кое е любимото място за почивка?

Остров Корчула в Хърватия. Това е мястото, където искам да ме погребат, когато умра. Не да ми разхвърлят праха, искам да съм сигурна, че ще остана там.

Коя е следващата дестинация?

Другото ми любимо място – град Задар. Това, което ме привлече особено много, е крайморската му алея, на която е построен уникален инструмент, който се нарича морски орган. Той издава наистина магически звуци от движението на вълните. Трансформира ги в мелодия. Органът се намира на стъпала, там можеш да седнеш и да гледаш залеза.
"Органът е вграден в тези огромни стъпала. Звукът излиза през широките отвори и през кръглите отворчета отгоре върху плочите. Идеята е да седнеш на плочите - най-добре на първото стъпало, да си накиснеш краката във водата, и да се хипнотизираш от звука."
"Органът е вграден в тези огромни стъпала. Звукът излиза през широките отвори и през кръглите отворчета отгоре върху плочите. Идеята е да седнеш на плочите - най-добре на първото стъпало, да си накиснеш краката във водата, и да се хипнотизираш от звука."
"Колкото по-бурно е морето, толкова по-силен е звукът и музиката става по-"бетовенска", а понякога дори "вагнерее" :)"
"Колкото по-бурно е морето, толкова по-силен е звукът и музиката става по-"бетовенска", а понякога дори "вагнерее" :)"
Сядаш на стъпалата, слушаш този вълшебен звук, гледаш залеза и имаш чувството, че се занимаваш с пълни глупости през цялото си ежедневие. Обръщаш внимание на слънцето, на сенките, които образува, на цвета на морето и си даваш сметка, че това са нещата, в които човек трябва да се взира повече.
Задар е място, което ако не посетя една година, ми остава някаква дупка. И тази година също ще отида там, ще поседя. Миналата година бяхме там на залеза на първи юли, морската алея беше препълнена и когато слънцето започна да докосва земята на хоризонта, всички утихнаха и малко след това започнаха да ръкопляскат. Чак сега настръхвам, докато си спомням и разказвам за този момент.

За какво мечтаете?

Мечтая си да имам малка къщичка на остров Корчула. Да отглеждам чери домати, да имам маслиново дърво и да се науча да правя зехтин. Да имам постоянно изглед към морето, да гледам как идват адриатическите бури, които понякога са доста неприятни, но има нещо привличащо в тях. Искам да пиша някакви неща, да готвя някакви неща и най-вече да гледам морето.

Какво е свободата?

Свободата е да правиш каквото искаш. Тя се крие в това да можеш да се радваш на малките неща. Да можеш да обичаш нещо. Да кажеш “Това е моето място, без да те държат някакви национални или семейни окови.”