Теодора Несторова в момента живее във Виена, където една година учи оперно пеене със стипендия от програмата “Фулбрайт”. Печели я след като получава бакалавърската си стипендия в Охайо, САЩ. Зад Океана тя e от 2001 година, първо в Сиатъл, след това в Бостън. А всъщност е родена в Манчестър, Великобритания. С Теодора обаче си говорим на български? Как се случва всичко това? Разберете в следващите редове.

С Теодора се запознахме случайно във Виена. Заговорихме се на едно събитие за българската общност там. Беше един от онези редки, но очарователни моменти, в които някой говори с теб на български, но с лек акцент и огромна усмивка. Попитах я за историята й, защо е във Виена, къде е живяла преди това, и когато тя накратко ми я пресъздаде, си знаех, че трябва да я споделя и с вас в тази рубрика. Затова и с Теодора се разбрахме да направим едно интервю около празниците.

Къде си в момента?

В момента съм в София за малко, след това имам едно прослушване във Венеция и после се връщам към Виена.

Откога не се беше прибирала в България?

Не съм била в София от три месеца. През август бях тук. Всяко лято си идваме в България за няколко месеца да се видим със семейството, а и аз да се опитвам да си пооправя българския (смее се)

Тук Теодора спира, за да ми се извини.

Прощавай за моя смешен български и за акцента. Така говоря, защото никога не съм живяла повече от шест месеца в България. Но аз съм българка. Аз съм всъщност първата от семейството ми, родена извън България. Всички останали са родени тук.

Акцентът трудно може прикрие старанието и любовта, с която Теодора говори езика на родителите й. Интересно е, че пише напълно правилно на български.

Мама и тати много държаха на това. Първата ми дума беше на български, после започнах да ходя на детска градина в Англия. Имаше моменти, в които с брат ми се прибирахме и казвахме “Не искаме да говорим на български, всички говорят на английски”. Майка ми и баща ми обаче бяха категорични “В тази къща не разбираме английски, тук се пише и чете на български”. Те много работеха с нас, учеха ни да пишем, да четем. В Манчестър нямаше български културни центрове тогава, всичко беше по желание на родителите ми.

Теодора е родена в Манчестър, една година след като родителите ѝ се преместват там.

През 1995 година баща ми спечелва стипендия да преподава в University of Manchester и с майка ми заминават. Той работи в сферата на фармакокинетиката – общо взето прави математическите модели за лекарства. Живяхме 5 години във Великобритания преди да се преместим в Сиатъл през 2001 г., а през 2008-а се преместихме в Бостън, където родителите ми живеят и сега.

В държавата на Моцарт и Щраус

Как се озова във Виена?

През май завърших бакалавърската си степен по оперно пеене в Oberlin College в Охайо. Кандидатствах за стипендията “Фулбрайт”. След Втората световна война тя е създадена от сенатор Фулбрайт с идеята хора с опит в своята сфера от Америка да отиват в други държави и съответно от други страни да идват в Америка за една година. След прослушване в Ню Йорк и в Австрия ме приеха във Виена.

“Основната цел на програмата … е да обезсили вкорененото културно недоверие, което изправя нациите една срещу друга. Този образователен обмен не е панацея, а извор на надежда” - Сенатор Джеймс Уилям Фулбрайт


Защо избра Австрия?

Миналото лято на път за България бяхме във Виена за една седмица и градът ми хареса много. Имах и няколко урока с професори там и ме заинтригува много начинът, по който преподават. Аз се интересувам и от педагогическата част. Системата във Виена е много по-различна от Щатите.

По какво се различават двете системи?

Една от най-големите разлики, които открих в певческото преподаването в Европа в сравнение с САЩ, е че в Европа е вкоренената традицията и вниманието към музикалността и езика. В Америка традицията в класическото изкуство конкретно е взета от Европа, от Италия, Германия, Австрия. В Щатите се подхожда към обучението като към бизнес, горе-долу както е всичко там. Аз получих много добра теоретична база, учила съм много история, музикална теория и т.н. Когато дойде време за практичната част на изкуството, в Щатите няма такова субсидиране и подкрепа, както в Европа. Във Виена съм от три месеца, но целият подход е от различна перспектива

А след края на тази стипендия накъде?

(смее се) Това е хубав въпрос. Обмислям го в момента. Винаги съм имала идеята да се върна в Европа, защото за това, което правя, условията са коренно различни. Има опция за мен и да се върна в Щатите. Една от консерваториите в Бостън, където кандидатствах преди да ме одобрят за стипендията (“Фулбрайт” – б.а.) казаха, че ще ме изчакат и имам място там. Но в Америка без стипендията, която получих за бакалавърската си степен, просто не мога ти кажа какво е заплащането за обучението.

Собственият път към музиката

Един от моменти, които ярко си спомням, в който осъзнах, че музиката е нещото, с което искам да се занимавам и което искам да правя цял живот, е в България. Бяхме със семейството ми на връх Вежен. Бях на осем годинки. Качих се на една пейка и започнах да пея “Хубава си, моя горо”.”

Как избра класическата музика? Много често интересът към този вид музика се наследява от родителите.

Да, но при мен не е така. В цялото ми семейство са математици и икономисти. Не знам какво е станало с мен (смее се). Като малки с брат ми свирехме на пиано, но мен не ме влечеше много. Когато сядах да се упражнявам, аз предпочитах да пея нотите, не да ги свиря. Така се развиха нещата, че родителите ми видяха, че имам талант и интерес. На 10 години започнах да взимам частни уроци по пеене. Все пак трябва да има някакъв ген и той явно е прескочил две генерации. Прабаба ми е Атанаска Тодорова, една от първите записани български народни певици.

Коя е първата голяма сцена?

Да, една от големите сцени на Сиатъл - 5th Avenue Theatre. Започнах в мюзикъли, защото бях малка да пея в опери. Първата ми истинска роля беше на принцеса Жасмин в Аладин. Сега през декември беше една от най-големите ми професионални изяви в двореца Шьонбрун, Виена.

Любим изпълнител и любима школа?

Австрийската школа засега, а любимият ми композитор е Шопен, славянската кръв в мен говори (смее се).

Модерният Сиатъл и класическият Бостън

Районът около Сиатъл е един от най-красивите природно в Щатите. Аз много харесвам планини и е несравнимо, да караш и да виждаш планината Рейнир на 20 км от теб.
Сиатъл е много красив град, но много бързо развиващ се. Докато се разхождащ, разбираш какво значи Америка. Големите сгради, корпорациите. Той е сравнително нов град, много по-различен от Бостън, който е един от най-старите градове в САЩ.

Винаги казвам, че нашето семейство изпита по-голям културен шок да се премести от Сиатъл в Бостън, отколкото от Европа в САЩ. Мислиш си “САЩ – една държава, един език”. Няма такова нещо, коренно различно е.
Бостън е много интелектуално място. Има 68 университета само в Бостън, който не е голям град. За Бостън казват, че е по-европейски стил град, което може да е така, но за нас хората са по-затворени. Да, те имат повече връзки със семейството си там, докато в Сиатъл почти никой не е роден и израснал там. Има повече изкуство, традиция в тази насока. История, те много се гордеят с историята. Ние живеем в града, където е гръмнала първата пушка на революцията

Пътят и домът

Къде е "у дома"?

Честно казано почти никъде не се чувствам у дома. В България се чувствам като американка и хората често ми казват, колко не съм типична българка – начинът, по който се държа, по който говоря. Като съм в Щатите не се чувствам напълно американка, а пък във Виена не се чувствам нито американка, нито българка. Не знам какво съм (смее се)

Предполагам, че с толкова много държави и места, които са част от живота ти, винаги някой или нещо ти липсва?

Точно така! Навсякъде ми липсва нещо, но имам навсякъде имам приятели, познати. Ако ми липсва Англия, ще се обадя на моя приятелка от детинство, ако ми липсва Сиатъл, ще се обадя на съседите ни там. Но и с пътуване. Затова и харесвам да се връщам в България. Като бях студентка, много пъти, когато нещата са напечени в училище и имам много работа, си мислех, колко ми се връща в България, защото за мен България винаги беше място, където си виждах семейството, където има планини, море, не трябва да мисля за училище. Имам връзки и емоционални, и реални чрез хората с всяко от местата, на които съм живяла.

Къде все още искаш да отидеш?

Искам да отида в Южна Америка и в Азия. Родителите ми много се стараеха като бяхме малки да комбинират прибирането до България с посещението в друга европейска държава, така че съм много щастлива, че съм видяла повечето държави в Европа.

“Я кажи ми, облаче ле бяло”


Кое е любимото ти място в България?

Любимото ми място в България е Рибарица. Имаме семейни приятели там от четири генерации. Много е красиво. Като бях малка си мечтаех да има самолет от Сиатъл до Рибарица.

А любимата ти българска книга?

“Разкази” на Йордан Йовков.

А любим български композитор?

През април ще записвам български творби в БНР. Те са дело на модерни български композитори. Иначе ще кажа, разбира се, че Панчо Владигеров е велик. Но много ми харесват и песните на Добри Христов. Имаме и много добри женски композиторки. Днес бях в националната библиотека да търся ноти, което винаги е много трудно тук. Но имаме много добри модерни композитори, които за съжаление не са в България.

И накрая: Какво е за теб свободата?

Свободата е да правиш това, което наистина ти харесва, без никой да ти поставя граници. Аз съм щастлива, защото семейството ми никога не се е месило в моя път, никога не са ми казвали “Музикант къща не храни” или нещо подобно. Свободата е да правиш това, което те кара да си щастлив.