Иван Цанков и Аксиния Иванова са в Аржентина от 18 години. След посещение при приятели се влюбват в латиноамериканската държава и решават да продължат живота си от другата страна на Атлантическия океан. Днес са се посветили на това да разкажат историята на българската общност в Аржентина, която води началото си от първото десетилетие на 20 век. Как посрещат Коледа в Южна Америка, кой е Марио Несторов, къде се намира паметника на Христо Ботев в Аржентина и как се прави радиопредаване за трето и четвърто поколение българи, които вече не владеят езика на предците си, четете в следващите редове.

Докато говорим с Иван, в Европа температурите често падат под нулата, а снегът предшества предстоящите коледни празници. В Аржентина настроението също е празнично, не само защото хората там се подготвят за Коледа, но и защото веднага след нея започва летния сезон.

Какво е времето в Буенос Айрес?

В момента е началото на лятото, през деня е горещо, сутрин и вечер става “доста” студено – до към 20 градуса. Настроението е предпразнично. За разлика от България, при нас след посрещането на Нова година идва лятната ваканция. Всички мислят за почивки и пътувания.

Иван ми споделя, че греяната ракия и туршията трудно се вписват в аржентинската коледна трапеза при температури над 30 градуса. Въпреки това те спазват традициите и на двете държави.

Как празнувате вие?

Ние в семейството си спазваме българските традиции. Аржентинските са малко по-различни – греяната ракия и туршията не вървят при температура над 30 градуса, но пък ние си приготвяме и тези неща. В Аржентина се празнува цяла нощ с традиционната аржентинска скара, правят се много пищни и големи трапези с много телешко месо. Хората се събират, има много танци, музика.

Аржентинската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства в момента – инфлация и покачваща се безработица. Въпреки това усмивката не слиза от лицата на хората там.

Тук е криза, усеща се по голямата инфлация. Особеното при Аржентина е, че тези кризи, макар чести, не са много дълбоки. Държавата бързо се измъква от тях. В характера на хората е да не обръщат особено внимание на тези неща, те са много приветливи, винаги усмихнати.
Миналата седмица завърши срещата на Г-20. Лидерите на най-големите държави бяха в Аржентина. Президентската двойка ги заведе на различни традиционни места, например в Teatro Colón – най-големият оперен театър в цяла Южна Америка. Там представиха един зашеметяващ спектакъл в чест на гостите. Впоследствие бяха подписани много важни споразумения за Аржентина и те създават очакване, че нещата ще се подобрят икономически.
Лидерите от Г-20 заседават в Буенос Айрес

Лидерите от Г-20 заседават в Буенос Айрес

Лидерите на страните от Г-20 - 19-те най-развити страни плюс Европейския съюз се събраха в Буенос Айрес. Те ще обсъждат международния дневен ред, търг...

Страната на усмихнатите хора и страстното танго

Успяхте ли да опознаете Аржентина за 18-те години, в които сте там?

Географски не е възможно. Страната е пета по големина в света и има области, в които не сме били. Разстоянията тук са огромни. За тях (аржентинците – б.а.) те не са нещо особено, но ние сме свикнали на други мащаби. Не бих казал, че я познаваме толкова добре, но за наше успокоение, мога да кажа, че и нашите познати аржентинци също не са били навсякъде.
Колкото до характера, бих казал, че сме ги опознали. За това допринесе тяхната откритост и приветливост. Когато дойдохме, бяхме притеснени, защото знаехме испански на ниво едномесечен курс и то езикът такъв, какъвто се говори в Испания. После разбрахме, че има голяма разлика между испанския в зависимост от това, в коя държава си. Никой не ни игнорира или не показа лошо отношение.
Напротив, получавахме комплименти още в началото, колкото добре знаем езика, въпреки че ние си знаехме много добре до колко го владеем. След няколко месеца вече не изпитвахме никакви неудобства или пречки.

Разкажи ми малко за живота ви в България – с какво се занимавахте, как решихте да заминете?

Аз съм работил винаги в областта на електрониката и информационната техника, компютърен инженер съм. Аксиния е икономист. Една от последните ни работи в България беше в банка – аз бях системен администратор, а тя – главен счетоводител на клон.
По влияние на разкази на наши приятели от Аржентина, решихме да видим какво е там. Разходихме се, хареса ни много, защото тогава страната действително процъфтяваше. Особено на фона на България в онези години – края на 90-те. Долар и песо бяха в съотношение едно към едно. В момента клони към едно към четиридесет.
Ние кацнахме декември, когато в България беше зима, а тук лято, всички очакват настъпващите месеци на почивка. Животът продължаваше 24 часа. Живеехме в един от най-хубавите квартали в Буенос Айрес, където се намира и българското посолство. Животът тук не спира и за миг. В началото това малко ни пречеше, но след това свикнахме.

Как премина процесът документално?

Между Аржентина и страните от бившия соцлагер имаше едно споразумение – бившите социалистически държави можеха да се преместят в Аржентина с нещо като зелена карта. Това споразумение важеше до края на 2000 година, т.е. ние сме последните, влезли чрез него в Аржентина. По това време имаше тълпи от чужденци – руснаци, поляци, арменци.

В първите месеци, Ася и Иван се посвещават на научаването на езика и опознавате на местната култура. Не след дълго започват работа, днес Иван ръководи собствен бизнес, а Аксиния е избрала да смени професията и работи в ново поприще.

След като поработихме, с Ася решихме да отворим собствен сервиз за електроника. Наехме офис и нещата потръгнаха. Днес имам собствен бизнес, който не е свързан със сервизна дейност. Ася работи в юридическа кантора и в момента завършва право. Тя реши да не продължава с икономиката, а да стане адвокат. Трудното беше, че между Аржентина и България няма споразумение за образованието и на нея ѝ се наложи дори да защити средното си образование, защото това от България не се признава. От няколко години работи в юридическа кантора.
Резервният вариант беше, ако не успеем да се реализираме или не ни хареса тук, да отидем в Щатите. После се оказа, че и други българи са мислели същото – и за Щатите, и за Канада. Впоследствие наши приятели тук заминаха за Канада и до днес живеят там. С аржентинското гражданство се оказа, че е по-лесно, отколкото от България. Тук се знае много за Щатите. Аржентинците тогава (в годините, в които държавата просперира с бързи темпове –б.а.) обичаха да ходят в Маями на почивка. Дори наричаха Маями “Малкият Буенос Айрес”.

Пред паметника на Васил Левски в Буенос Айрес

Българите в Аржентина

Площта на Аржентина е близо 2 милиона и 800 хиляди квадратни километра, което я нарежда на осмо място по размери в света. В началото на 20 век, когато първите българи се отправят натам, големи части от Аржентина са много слабо заселени.

Как разделяме имиграцията по години, кога заминават най-много хора за Аржентина от България?

Има три вълни на имигранти – 1906 година са първите масови групи. Следващата вълна е след Първата световна война – 20-те години на миналия век. Третата вълна е след промените през ’89-а, към която се числим и ние. Имигрантите рязко намаляха с приемането на България в Европейския съюз, повечето хора предпочитат да си търсят късмета в европейските държави.
Хората, които заминават през 20-те години, са повлияни от една кампания, която аржентинското правителство прави с цел да засели огромни територии в страната, които са безлюдни. Кампанията, която те разпространяват чрез всички свои посолства и в частност чрез делегация в София, е обещавала земя на всеки желаещ да обработва безплатно. Толкова, колкото той може да си позволи да обработва. Големи тълпи българи тогава се устремяват към Аржентина.

Около 20 хиляди се споменават във вашия филм, за който ми се иска да поговорим по-обстойно.

Да, но официалните данни много се разминават. До ден днешен не се знае колко са българите в Аржентина. Спрягат се от 50 хиляди до 150 хиляди. Ние предложихме преди няколко години на посолството една платформа за електронно преброяване. Имаше въпроси като например от кой район са дошли вашите близки, когато са се преместили. Платформата не се прие. След това като говорихме с институции в България разбрахме, че няма интерес да се знае колко са българите. Освен това може и да се спекулира – при нужда да се казва една цифра, при други нужди да се афишира друга.
Но като цяло можем да приемем, че диаспората е някъде между двете цифри, т.е. 70-80 хиляди. Има обаче една друга особеност. Голямата част от тези българи са наследници на български емигранти и стигат вече до четвърто поколение. Те не знаят български. Знаят малко за България, а още по-малко са ходили заради разстоянието и финансите. Тези като нас са нищожно малко, може би в самия Буенос Айрес да наброяваме около 50 човека. Най-голямата общност е в Чако, една област, отдалечена на около 1500 км от Буенос Айрес. Тя е най-старата българска общност.
В Чако е трябвало да бъде центърът на памукопроизводството в Аржентина. Имало е непрекъсната нужда от работна ръка. Затова пристигащите българи в Буенос Айрес са били натоварвани на влакове и изпращани там.

Паметник на Христо Ботев в Чако

Една друга голяма група е заминала за Комодоро Ривадавия. Една още по-отдалечена на юг провинция. Климатът е доста неблагоприятен, там е студено. Навремето е имало надежди за големи петролни залежи там.
Третата група е най-близко до Буенос Айрес – на 60-70 км в град Берисо. В него има големи хладилни инсталации заради едно от най-големите пера за износ на Аржентина – месото.
Всички тези общности си имат свои културни домове. Почти в началото са започнали да действат, направили са си дружества. Построяват си домове и те и до днес са центрове на българщината. Тези хора вече имат много малко общо с България, но интересът към България е много голям. След като те не познават България, те я идеализират и това още повече засилва интереса и търсенето на всякаква информация за България.

Тази нужда от повече информация за България е една от причините да създават гражданска асоциация “Българите в Аржентина”, правят информационен сайт, днес и радиопредаване, както и различни инициативи.

Как започнахте с дружеството?

Вече имахме жилище и собствен бизнес и можехме да си позволим да се занимаваме с това, което ни харесва. Бяхме докачани от това, че България е много малко известна в Аржентина. Информация за страната ни тук почти няма. Трябва да е нещо много куриозно, за да се появи в медиите. В същото време, за страни, които са далеч по-малки от България – като територия, население, история и култура, се знае и се говори. А за нас – Стоичков и до там. Това ни стимулира да създадем един сайт, в който се постарахме да дадем всякаква информация за България – новини, култура, празници и традиции, известни личности и традиционната кухня, която за аржентинците е много атрактивна. Сайтът е на испански и имаше зашеметяващ успех – получихме безброй коментари, писма. Всички бяха изпълнени с благодарности. Започнахме през 2012 година. След това създадохме секция на български, в която говорим само за Аржентина.
Всичко това ни стимулира да създадем дружеството – гражданска асоциация “Българите в Аржентина”. След това се замислихме за някаква друга медия. Първоначално мислехме да се възползваме от една възможност, която предлагат някои радиа – да се ползва ефирно време и техника при тях. Говорихме и с Българското национално радио, откъдето ни окуражиха. Доста време ни отне, но в крайна сметка радиото тръгна в края на 2015 година, стартирахме го като онлайн радио.

Предаванията ни са само на испански и са на културни теми. Първото беше посветено на коледните празници. Наследниците на българи тук се интересуват изключително много от такива теми. Всяка неделя от 11:00 до 12:00 тукашно време излъчваме и до днес. Правили сме предавания за именни дни, защото тук няма такива, за трети март и т.н. 1-2 месеца след като стартирахме радиото, президентът Плевнелиев дойде на посещение в Бразилия и Аржентина. Пратихме молба до президентството, потвърдиха ни и когато той дойде го записахме. Интервюто беше излъчено и по БНР.
Малко след това, нямаше и година от старта на радиото, започнахме езикови курсове по български онлайн. За тях получихме безброй познания, защото тази липса на познания по езика е голяма бариера за българите в Аржентина.

Кой ви помага за това, което правите?

Другите членове от дружеството със събирането на информация, свързване с хора, когато правим интервюта. Основната тежест обаче пада на моите плещи и на крехките плещи на Ася (смее се) В дружеството сме около 30 човека.

С успеха на интернет сайта и радиопредаването, Иван и Ася решават да стартират една кампания, която излиза отвъд границите на Аржентина и е насочена към българи в цяла Латинска Америка. Кръщават я “Открий български талант”.

Ние започнахме да търсим и представяме творци, които са активни в различни области на изкуството в Латинска Америка и са от български произход.
Тези дни получихме един сборник, в който са събрани известни български творци във всички страни по света, където има български общности. В този сборник е включена една жена, която ние популяризирахме чрез кампанията “Открий български талант”. Тя е писател, още първата ѝ книга имаше пет издания. Сега живее в Аржентина, но баща ѝ, който е български емигрант, се е установил в Уругвай.
Представихме и доктор Алфонс Емануилов Макс, който също живее в Уругвай. Той е политолог, напуснал България непосредствено след 9 септември (1944 година – б.а.). Завършва образованието си в Англия, а след това се премества в Уругвай, където живее и до днес. Има 26 книги, написани на шест езика. Говори все още перфектно български. Той се цитира като един от хората, предрекли разпадането на Съветския съюз в една своя книга, години преди то да се случи. Пътувахме специално до Уругвай, за да направим интервюто. Той ни помоли да му гостуваме и бяхме посрещнати много топло.

Популяризирали сме една пианистка, която заедно със съпруга си, който е диригент, изнася концерти в много престижни зали и са доста известно дуо в Аржентина. Изпълняват и български неща, например на Панчо Владигеров.
Друг популярен писател, който може да се сравни с ранга на Марио Несторов, е Омар Ценов. Той е многостранна личност. Освен писател, е бил на високи позиции в местното правителство на провинцията Чако.
Представихме и един иконописец. Може да се каже, че е единственият в българската общност. Иконописът е много атрактивен тук, защото аржентинците са католици и нямат това изкуство.
Интервюирали сме архитект, който е много свързан с паметника на Христо Ботев в Чако. Това е един монумент, който е доставен от България. Архитектът, който интервюирахме, е оформил цялостния комплекс около паметника, който и сега е едно българско кътче.

Марио Несторов

Марио Несторов – поетът с български произход, за който цяла Аржентина е чувала, но в родната страна на родителите му е малко познат. Самият Марио е гостувал в България, дори е преподавал в Софийския университет през 60-те години на миналия век. “Певецът на Чако” напуска този свят през 1980 година, но днес Ася и Иван са решили да разкажат неговата история и да го популяризират – както в България, така и по света.

Как стигнахте до идеята да направите филм за Марио Несторов?

В рамките на тази кампания “Открий български талант” решихме, че трябва да покажем най-популярния, най-изтъкнат творец сред българската общност в Аржентина. И това безспорно е Марио Несторов. Много ни помогна човекът, който е написал една от книгите за Марио Несторов – може би най-пълната от всички книги за него. Той го е познавал. Наскоро преиздадени книгата си в ново разширено издание, в което е включена и цяла глава за нашата организация и за филма.

Как би описал Марио за тези, които не го познават?

Бих го описал като една нестандартна личност от всяка гледна точка. Той е бил много изискан и вежлив, имал е много приятели, но е бил невероятно непрактичен. Марио Несторов не е имал усещане за това, което прави. За него писането на поезия е било толкова естествено нещо, че той не е мислил, че върши нещо кой знае какво. Често пъти е пишел в барове на салфетки, които е подарявал на приятелите си.

За какво става въпрос във филма, който вие направихте?

Филмът е за Марио. Но както вече казах, Аржентина не е много позната страна, още повече българската имиграция. Затова вмъкнахме в първата част на филма едно резюме, в което разказваме как българите са се озовали в Аржентина, как се е развила общността. Бащата на Марио е българин, имигрирал в Аржентина. Срещнал е майка му, която също е българка, в Аржентина. След тази част, в която се постарахме да осветлим историята на българската общност в Аржентина, започнахме да разказваме за Марио от самото му раждане.
Трябва да кажа нещо, което е характерно не само за семейството на Марио, но и за всички българи. Аржентинците са удивени какво внимание се обръща в българските семейства на образованието. Дори хора без образование са държали децата им да учат. Когато Марио завършва началното училище, той първоначално е мислел да учи в родния си град (Лас Бренас – б.а.), но заминава да учи в престижен колеж в провинцията Ентре Риос. Там започва да се занимава с поезия и първата му награда е от този колеж. След това заминава за Буенос Айрес. Участва в литературен конкурс, организиран от един от най-големите ежедневници “Clarín”, и печели първа награда. В комисията е бил и Хорхе Луис Борхес (аржентински писател, един от най-влиятелните испаноговорящи автори на 20 век – б.а.). Марио получава предложение за работа в редакцията на вестника и стипендия за Юридическия факултет, където следва.
Той работи за кратко във вестника, когато напуска прекъсва и образованието си и след смъртта на баща си се връща в Чако. Филмът проследява по-нататъшния му живот, включително посещението му в България през 1964-а, завръщането в Чако през 1966 година, както и проблемите с алкохола, които водят до трагичната му смърт в деня, в който навършва 44 години.
Марио приживе не издава книга. Поезията му започва да се цени основно след смъртта му. Известни музиканти като Фито Паес (аржентински поп и рок изпълнител – б.а.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.а.), които превръщат негови стихове в песни. Провеждат се литературни конкурси на негово име, паметниците в родната му провинция са на няколко места, има музей и културен център на негово име.

Знае ли се достатъчно за него или е сравнително непознат за българите?

Не е познат в България. Неговият първи преводач Никола Инджов е правил публикации в специализираните издания за него. Стиховете, които той предлага обаче не са стиховете на Марио, а са му били преразказани. На първото представяне на филма в София преди две години, в публиката беше един негов приятел. Аржентинец, който е професор по испанска литература в Софийския университет. Той също ни разказа интересни неща за Марио

Къде последно представихте филма?

Съвсем скоро показахме филма във връзка с едно мероприятие, което организирахме заедно с аржентинския Център за ориентация на мигранти и бежанци. Ние им предложихме идеята на нашата кампания “Открий българския талант” да се превърне в “Открий талант сред мигрантите”, сред всички тези мигрантски общности, които съставят аржентинското общество. Така всяка една от тези общности, които съставят аржентинското общество, може да организира представяне на свой творец. Целта е да се заздравят мултикултурните връзки между общностите.
Понеже ние сме автори на идеята, от центъра ни предложиха да направим първото мероприятие, с което да открием кампанията. Първо показахме видео обръщение от вицепрезидента на България, което получихме специално по този повод. След това писателят Роберто Лоса, когото споменах, направи представяне на своята книга за Марио, известни литературни критици говориха за нея. Той освен писател е и певец, и изпя три теми от диска, който придружава книгата, а песните бяха акомпанирани от танцьори. Танцьорите първо бяха облечени в традиционни за областта костюми, а след това облечени в български национални носии представиха три хора в чест на българския произход на Марио Несторов. След програмата беше и прожектирането на нашия филм.
Следващата година искаме да покажем филма в родната провинция на Марио Несторов. Показвали сме го в културния дом на провинция Чако в Буенос Айрес. Специално да открие тържеството преди филма дойде и човекът с ранг на културен министър в провинцията Чако. Сега предстои да го покажем и в родния му край. Имаме и планове за други проекти, свързани с хора, които са изиграли важна роля в историята тук и са с български корени, но не искам още да издавам повече детайли.